Усмивки в Катуница, хората празнуват присъдата на Киро с погледи

Спечелилата делото Иванка Петрова се върна зад бара на кафе Рубин

Не само Стефчо Автографа се усмихна особено днес. Усмивки, за първи път от четири месеца, имаше и в Катуница. Особени усмивки бяха те тази вечер. Под тепето бе сред хората от селото точно 24 часа след осъдителната присъда, която чу Кирил Рашков вчера в Асеновград. След онова 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, изречено от съдиите. За мъжът, който според местните почерни завинаги селото. Не гърмим шампанско. Не се прегръщаме. Не се целуваме. Не кипим от щастите. Победата не е пирова. Радваме се с погледи. Очите ни днес са други. Очи, видели някаква справедливост, макар и минимална. Тъй като смъртите на Ангел и Павел са основното ни желание за справедливост и правосъдие. Днес се радваме с усмивките си и с блестящите си погледи. За първи път не от сълзи от мъка, от сълзи от правда. Тези сълзи по някакъв странен начин връщат живота в селото. До вчера бяхме като гробище, днес има живец. Това е успокояващо, коментираха в кафе Рубин местните на по чаша газирано, топла напитка и тук-таме малко питие.

Днес, след четири месеца, зад бара в заведението се върна и Иванка Петрова, която спечели гражданския си иск срещу Киро, заплашил я със смърт и избождане на очи на 23 септември. Ваня работи с усмивка. И с тъга, тъй като на бара виси нейна снимка с Ангел Петров, убит при събитията в Катуница. Да, отдавна не се бях усмихвала. Признавам си. Дори снощи бях съсипана, тъй като инвестирам чувства и емоции в нещо подобно. Зад бара съм отново, просто защото почувствах някакво спокойствие. Че няма ненаказано зло, че, макар и рядко, добрината понякога надделява. Че за миг можем да забравим за смъртите, за заканите за убийство. Страхът е в мен, но в крайна сметка ще търся начини да го победя, каза Ваня пред Под тепето.