От НИНКН: Използваме официалните канали за информация, кметът да не очаква да му звъним по телефона

Няма забавяне в проектите, а Община Пловдив е най-заинтересована от този проект и тя трябва да търси НИНКН, а не обратното, коментира директорът арх. Петър Петров

Фрапантни пропуски има в проекта за Форум-юг и Форум-изток, който ще се преработва, още през ноември е съгласуван проектът за „Източната порта“, а предстои развитие и по казуса с улица „Карловска“, коментира още шефът на институцията

Проблемите с документацията на проекта за реставрация на Небет тепе излязоха наяве в последните дни, официализирани с изказвания от кмета на града Здравко Димитров. В последните месеци беше известно, че има проблеми с проекта и е възможно той да не бъде съгласуван от НИНКН. В началото на януари кметът Димитров коментира, че има забавяне, но никой не го е информирал какви са проблемите.

Свързахме се с директора на института за културно наследство арх. Петър Петров, който коментира за „Под тепето“ казуса, като уточни, че има официални канали за кореспонденция и пращане на становища, което не може да се случи с телефонен разговор. Проблемите са свързани с археологията в югозападния край на тепето, която не е включена в проекта и съответно не е получила подпис от проучвателя археолог София Христева. Там бяха разкрити продължение на крепостната стена, улица, различни сгради и други елементи, които в новия проект напълно липсват и – поне според публично представената визуализацията – са равен павиран площад. Документално става дума за четири подобекта – два, свързани с Небет тепе за археология, и за подстъпи и озеленяване, както и с Бакалова и Баятова къщи. За да се стигне до съгласуване, за всички тях са нужни промени или подобрения.

Сериозни неуредици има и с проекта за реставрация и експониране на т.нар. Форум-юг и Форум-изток, който бе публично представен през лятото. Проблемите там са свързани със сериозни неточности в античните елементи – разменени дорийски и йонийски капители на колоните, липса на бази на вдигнати наново колони и други проблеми, коментирани от арх. Петров като „фрапантни“. Там предстои преработка.

В края на ноември е подписано становище за проекта за „Източната порта“, изпратен за съгласуване към министъра на културата, който е отговорното лице да съгласува окончателно проектите. Развитие се очаква и с казуса за улица „Карловска“, за която Инициативен комитет с участието на общински съветници иска статут за групова културна ценност. Досието е подготвено и по думите на арх. Петров се работи „съвместно с вносителите от Община Пловдив“.

Ето и цялото интервю:

Какво се случва с разглеждането на проекта за Небет тепе, който Община Пловдив иска да реализира? Ще бъде ли съгласуван той от НИНКН или ако не – какви са забележките от страна на института?

На 23 август 2021 г. община Пловдив е внесла за съгласуване проекта „По крепостните стени на Филипопол“ с 5 подобекта по приключилата преди година Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“

За проекта за подобект „Анастилоза, консервация, реставрация и експониране на античен комплекс „Източна порта“ на Филипопол“ подписах становище на 29 ноември 2021 г. Същия ден документът е изпратен на министъра на културата с предложение да съгласува проекта.

Разкопките от последните години в долната част на това изображение (визуализация от проекта за Небет тепе) не са включени в проекта – тук насип и площадно пространство

За подобекта „Консервация, реставрация и експониране на археологическия комплекс „Небет тепе“ – зеленина и археология“, научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла на 30 септември 2021 г. възражение до служебния министър на културата, че проектът е в разрез със Закона за културното наследство. Археологът подчертава, че проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., а е изготвен въз основа на проект отпреди 15 г. В становището се казва: „Съставителите на този проект не спазват и/или не познават Закона за културното наследство. Не са запознати и/или пренебрегват становищата и заданията към проекта, който подготвят. Не проявяват уважение към археологическата наука и археолозите като учени и към Археологическия музей в Пловдив като институция“. За да бъде съгласуван, този проект трябва да бъде преработен.

По същата причина археологът отказва да подпише становище за подобекта „Реконструкция на елементите от техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе“. Проектът не е съобразен с археологическите проучвания през 2016 и 2017 г., които се осъществяват с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“. Решението на казуса е в правомощията на директора на Регионалния археологически музей – Пловдив и на Община Пловдив. НИНКН няма такива правомощия.

За подобектите Баятова и Бакалова къщи, са забавени със 7 работни дни след крайния срок 23 декември 2021 г. Забавянето е в резултат на съмнения за нарушени авторски права, което наложи допълнителни проверки. В началото на следващата седмица становищата ще бъдат изпратени на министъра на културата.

Според кмета на града Здравко Димитров никой не е казал на общинската администрация информация, относно съгласуването на проекта, каква е комуникацията с местната власт?

Становищата на НИНКН за проектите, свързани с опазването на недвижимото културно наследство в България, се подготвят от експертите на НИНКН по реда на Закона за културното наследство и с моя подпис се изпращат на министъра на културата.

С колегите от Пловдив поддържаме нормална и редовна комуникация. Не знаех, че г-н Димитров не знае това. Ако очаква да му се обадя по телефона, страхувам се, че ще го разочаровам, тъй като в НИНКН използваме официалния ред за кореспонденция.

Странно е твърдението на кмета г-н Димитров, че чака „5-6 месеца“ информация от мен. Проектите са внесени на 23 август 2021 г. – т.е. преди малко повече от 4 месеца. 4 месеца е срокът за изготвяне на становищата на НИНКН. Друг е въпросът, че Община Пловдив би трябвало да е най-заинтересованата страна и да не чака някой да я потърси, а тя да търси информация.

Като бивш главен архитект на район „Централен“ и пловдивски зет аз също искам проектът „Небет тепе“ да се осъществи, но по най-добрия начин.

Какво предстои оттук нататък – какво трябва да изпълни общината, археологическият музей и други институции, в какви срокове, за да започне работа по „Небет тепе“?

Очаквам да получим качествени проекти, от които са отстранени недомислията и пропуските. Както вече казах, за два от подобектите от археологическия комплекс научният ръководител на археологическите проучвания София Христева е внесла възражение преди 3 месеца. Единият проект трябва да бъде преработен и едва тогава може да бъде внесен отново за съгласуване в НИНКН. Нямам информация да е внесен.

За втория подобект въпросът е към Регионалния археологически музей – Пловдив и към Община Пловдив.

И в двата случая проблемът са археологическите разкопки през 2016 и 2017 г., осъществени с финансовата подкрепа на фондация „Америка на България“. Според възражението проектите за двата подобекта игнорират новите разкопки.

Какво се случва с друг голям проекта, свързан с археологията на града – т.нар. „Форум Изток-Юг“? Има ли някакво развитие и с проекта за улица „Карловска“, за която Инициативна група с участието на местни общински съветници поискаха статут?

По проекта „Форум Изток – Юг“ имаше много забележки, които обсъдихме с проектантите. Имаше специална среща по темата, в която участвахме с колегите от института, с основния ни експерт в Пловдив арх. Жана Джугаланова и със заместник-кмета по културата Пламен Панов.

Проблемите са много същностни, не са козметични. Част от фрапиращите пропуски са, че дорийският и йонийският стил са объркани при колоните, на част от колоните е направена анастилоза, без да имат бази, каталогът на елементите е неприемлив, с много повърхностно изчертаване… Очакваме тези пропуски да бъдат коригирани според изискванията и след това проектът да бъде внесен отново.

За ул. „Карловска“ досието е подготвено и работим съвместно с вносителите от Община Пловдив. Подкрепям силно идеята комплексът сгради на ул. „Карловска“ да бъде защитен със статут. Това показва грижата на общината за културното наследство и мисля, че проектът ще има успешен край.

Exit mobile version