Паметникът на Альоша- между християнските символи, Херакъл и Супермен

Архитектите са проектирали съоръжението като план на едноапсидна кръстокуполна църква

Концепция на монумента силно наподобява композицията на църквата Св. Петър и площада във Ватикана

Автор: Богдана Кривошиева, бакалавър по археология и магистър по PR на арт организации

На 5 ноември, 1957 г., монументът е бил открит официално на върха на Бунарджика. Какви тайни крие той, има ли въобще такива и какво е закодирано в архитектурата на целия монументален комплекс. Това разкрива свръх интересно изследване на Богдана Кривошиева, което тя предостави на читателите на Под тепето, за което й благодарим.

Безспорно паметникът на Альоша в Пловдив си остава знаков за града, независимо от противоречивите чувства, които буди от години насам. Построен по времето на Комунизма, неговата концепция се свързва и приема като плод на тоталитарния режим, когато официална религия беше партийната идеология. Църквата, разбира се, беше табу и всеки, който демонстрираше привързаност към нея, рискуваше да си навлече редица неприятности. Ето защо, изненадата ми беше пълна, след като видях от височина площадка-та, върху която е разположен фундаментът. Авторите – архитектите Б. Марков, П. Цветков и Н. Марангозов, са проектирали съоръжението като план на едноапсидна кръстокуполна църква.

Дори фигурата на съветския воин е фиксирана точно в центъра на пресичащите се рамена на кръста, където в православните храмове се издига църковният купол. И, ако за неопитно око, сравнението звучи по-скоро абстрактно,  то на следващото изображение, всеки би могъл да разпознае християнския кръст, образуван от продължението на стълбищното пространство.

Освен това, цялата концепция на паметника силно наподобява композицията на църквата Св. Петър и площада във Ватикана, където наред с християнската, е вградена и държавно-политическата символика на монархическата власт.

За съжаление архитектите, конструирали паметника на Альоша, вече не са сред живите, за да мотивират екстравагантното си решение, но със сигурност тяхното виртуозно изпълнение остава закодирано пред погледа на партийните другари. Или не? Понякога скритите идеи проговарят след години.

И за финал, за да подсладя още малко темата, ще направя една забавна препратка към Античността, когато върху хълма се е издигала статуята на Херакъл. За това свидетелстват изображенията върху някои филипополски монети от ІІІ в. сл. Хр. По ирония на съдбата, позата, заета от съветския воин, е близка до тази на неговия предшественик– Альоша е с присвит ляв крак и държи в дясната си ръка автомат, насочен надолу, подобно на Херакъл с неговия кривак. Също така Херакъл често е изобразяван с лъвска кожа върху раменете си, детайл, може би предхождащ наметалото на съвременния супер герой, включително и на Альоша.

Това, разбира се звучи несериозно, но в известна степен може да успокои значително всички онези, които смятат, че съветските паметници трябва да бъдат демонтирани. Защото в края на краищата, няма никакво значение какъв повод ще използвате, за да изкачите Бунарджика. Дали ще е от носталгия към отминали времена или от изпитание на вярата, или просто защото сте влюбени, когато сте на върха, гледката, която се разкрива пред очите ви, ще оправдае всяко решение.

Exit mobile version