Влязъл музеен слон в стъклен младоженски дом…

Разширението на Природонаучния музей в посока Дома на младоженците очаквано предизвиква вълнение сред пловдивската общественост. От едната страна е идеята за подреждането на изложба от препарирани животни, от другата – запазването на сградата в нейния автентичен вид. А вероятно има и някаква междинна позиция, която у нас много рядко отриваме.

Идеята за разширение на музея е съвсем разбираема. Факт е, че това е една от харесваните институции, събитията се посещават, пространствата се използват.

В същото време проблемът с опазването на културното наследство у нас е многостранен и очевидно бе потъпкан с усвояването на зала „Лотос“. Вместо използване на нейните специфики, опазване на автентичността ѝ и красотата на сградата, тя бе използвана просто като стени и покрив, който да се напълни с пластмасови динозаври. И също е съвсем разбираема реакцията на всеки, който се вълнува и грам от материалното културно наследство със следващата стъпка на експанзия на природонаучния музей.

Има ли междинна позиция? Нека видим даденостите – зала „Лотос“, макар и красива сграда, бе изгубила напълно функциите си. Дом на новороденото вече няма, защото никой не „кръщава“ детето си по социалистически маниер в гражданско кръщене. Тоест – съвсем нормално е сградата „Лотос“ да поеме нови функции.

Но в случая не става дума за пространство без история, а за сграда, строена със стил, смисъл и идея, тези нови функции могат да бъдат уважителни към миналото. Тази концепция у нас не вирее много – но с малко влагане на мисъл, можеше да не постави вътре „каквото има“, както в съседния празен магазин на мола ще сложим пластмасови динозаври, а да се подходи с въображение. Защо не в сградата, оформена като цвете да се сложи експозиция от растения, която да използва и красивото естествено осветление, а през прозорците да радва и парка отвън? Или кой знае какво друго, но нещо с уважение и препратка към историята на сградата, която днес вероятно много хора, сред които и 25-30-годишните родители, които си водят децата на музей, може и да не знаят за какво е служила.

Същото е и с прекрасната добре осветена сграда на Младоженците – ако и нея опаковаме в стъклена вата и подредим препарирани хипопотами под изкуствена светлина, ще получим поредната пародия и унищожаване на културното наследство. Особено важен е и въпросът за функцията на сградата – строена за младоженски дом и използвана за такъв, тя очевидно не си е изгубила функциите. Не става ясно какво налага смяната на една сграда, мислена за дадени функции да ги сменя. Което прехвърля въпроса за културното наследство към един по-общ за България – как постоянно преработваме нещо от едно в друго. Нямаме качествена концертна зала, защото сме преработили една в друга…, нямаме качествена галерийна сграда, защото сме преработили друга сграда в такава, нямаме музей… и т.н. и т.н. При положение, че имаме дом за сватби, строен като дом за сватби, защо да го разваляме?

И, разбира се, централният за културното наследство въпрос – дори да се наложи тази промяна, защо не се направи по възпитан и културен начин с уважение към миналото, а не сякаш сме слон, които за пръв път влизат в стъкларски магазин… извинете, в младоженски дом? При това една красива сграда – цялостно произведение на изкуството, с своите интериори, обзавеждане, изкуство… Не може ли да подходим като хора, които знаят, че не знаят всичко, а има други хора с различни от нас умения и идеи, без това да значи, че ни мразят? Не може ли най-накрая да започнем да решаваме обществено важни неща с диалог?