Тор Вилхялмсон – северното сияние в световната литература

В исландските саги Тор е богът на гръмотевиците, светкавиците и бурите, защитник на човечеството. В исландската литература Тор Вилхялмсон е пазител на знанието, господар на метафорите, автор на романи, разкази и поезия, както и на безброй есета и статии за културата и изкуството. Пътешественик и космополит. Интелектуалец на висотата на Умберто Еко и негов преводач. Абсолютно неизвестен в България, макар да е сред най-великите умове на ХХ век. Освен писател, библиотекар и преводач, е и художник.

Как да не поемеш предизвикателството да издадеш негова книга?

От тази седмица на родния книжен пазар е романът „Сивият мъх сияе” – най-известната творба на Вилхялмсон. Появи се с логото на издателство „Лист” и в превод на Стефан Паунов.

Произведението идва у нас 33 години след появата си в Исландия и с ореола на ключово за съвременната исландска и скандинавска литература. Донася на автора си куп отличия, сред които литературна награда на Северния съвет.
Романът е едновременно разказ за духовното израстване на един млад мъж, панорама на исландския бит от XIX век и хронология на действителен съдебен процес от същата епоха.

Мъхът от заглавието е метафора, родена от природата. „Мъховете обикновено се трупат по скалите и камъните на едри сивкави петна. На светло не привличат вниманието, но на тъмно издават слаба мъждива светлина, блещукат, тлеят или проблясват, сякаш за да помагат на нощните странници да намерят пътя или просто за да им напомнят, че дори мракът не е пълен мрак. Тази светлина в тъмнината е в естеството на нещата и е навсякъде около нас – слънцето зад всеки облак, напредъкът във времена на суеверия, стремежът към свобода въпреки тиранията. Именно тези мъхове ни въвеждат в големия роман на исландския писател Тор Вилхялмсон”, казва в послеслова на книгата преводачът Стефан Паунов.

Той работи над „Сивият мъх сияе” повече от десет години, в които прави десетки редакции, справки с други преводи, енциклопедии, речници и критична литература. През този период Паунов се среща и със самия Тор Вилхялмсон и именно от него получава най-ценните съвети за работата си.

Вилхялмсон напусна този свят през 2011 г. Романът му не е писан в класическия смисъл на думата, а е съчинен, разказан и продиктуван устно, и след това документиран и нанесен на хартия от неговия син Гвудмунд Андри Торсон. По тази причина текстът звучи суров на места и носи привкуса на устната традиция на старите исландски саги.

БЪРЗИ ФАКТИ

– Роден в Единбург на 12 август 1925 г. Учи в Исландския университет през 1944-1946 г., в университета в Нотингам през 1946-1947 г. и в Сорбоната в Париж – 1947-1952 г.
– Библиотекар в Националната библиотека на Исландия от 1953 до 1955 г. и работи за Националния театър от 1956 до 1959 г. Бил е в националния съвет на Общността на европейските писатели, в управителния съвет на The Reykjavík Arts Festival.
– Първото произведение на Тор Вилхялмсон е романът „Човекът винаги е сам”, издаден през 1950 г.
– Писателят е сред основателите на списанието за култура Birtingur през 1955 г. и е в редакцията до 1968 г.
– Умира на 2 март 2011 г.