Парк Бунарджик крие своите съкровища

Паркът изобилства от скъпоценни камъни. Всяко едно листо, само по себе си, е изумруд. Всяко едно камъче – диамант, а лицата на посетителите – греещи слънца

Паулина Гегова

Приказките почти винаги започват с "Имало едно време, в едно далечно кралство…" В приказките, далечните кралства, най-често, са красиви, магически, изпълнени с благоуханни надежди, усмихнати лица, сребърни звезди и залез, за когото можеш да умреш. Или да се влюбиш! В приказките, тези места са местата на мечтите ни. Където искаме да попаднем защото всичко е толкова искрящо чисто, толкова перлено хармонично. Където камбани звънтят като най-непорочен кристал, а езерата са стъклени огледала. Където историята винаги завършва с щастлив край. Същият този, който необятно изпълва сънищата ни. 

И понякога сме склонни да сравняваме тази измислица на художника с нашата действителност, скептично припомнящи си, че реалността съвсем не е толкова бляскава. Принизяваме я, подминаваме я с душа, по-скоро незабелязваща красотата, отколкото отворена към съвършенствата, които ни заобикалят. Но истината е, че и най-великите фантазьори черпят вдъхновение от обгръщащия ни свят. От природата… Именно тя е толкова съвършена. Толкова прекрасна с всичките си частици дух, пъстри цветове, малки или големи животинки, подскачащи или пърхащи из въздуха. Да, природата е най-великото божие творение и точно за нея трябва да се грижим. Да я поддържаме плодородна, да я уважаваме, зачитаме и доказваме обичта си. Била е тук преди нас, може да остане и след нас. Дори човечеството да не оцелее, тя ще продължи своя царствен триумф. И е навсякъде! Навсякъде където погледнеш, ако отделиш малко време. 

В Пловдив, природните дадености са толкова много, толкова въодушевяващи, че чак са недостатъчни. Но има моменти, в които ги забравяме. Е, аз ще ви припомня за една такава! Парк Бунарджик! Самото му име вдъхва почит и сила. Влиянието му за града е повече от уместно и необходимо. Там се намира единствения паметник на Васил Левски. Там се помещава Летния театър, който от години тъне в забвение. Поредната културна сграда, събираща прах, нефункционираща и неподдържана, но все пак с история. Бунарджик е в подножието на една от най-големите ни забележителности – едно от тепетата, които ни открояват от останалите градове. Там е и Альоша, колкото и някои хора да не харесват паметника. Да, той е признание към съветската армия и за доста от тях не трябва да съществува, но защо в едно произведение трябва да се влага политическа пропаганда? Защо не се разгледа като това, което наистина е – културна, историческа и архитектурна забележителност?…

Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ

Exit mobile version