Арх. Прокопиев не знае защо са демонтирали арката на Димчо Павлов

Харесвах този знак, беше на точното си място, обяснява той

Познавах бегло твореца. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете  като лопати, връща лентата архитектът

Публично обругаване. Така творците определиха демонтирането на гранитната творба на знаковия пловдивски скулптор Димчо Павлов от Цар-Симеоновата градина. Както писахме вчера, арт гилдията се възпротиви остро срещу решението на общината да „измете” от парка арката на покойния маестро. Колеги и приятели на Павлов са възмутени от акта на администрацията и го определят като варварство и вандализъм. Под тепето потърси и арх. Петко Прокопиев, по чийто проект се реконструира Цар- Симеоновата градина. Той предпочете да напише нещо по казуса, от което разбираме, че според него мястото на арката е в парка. А и тя бе част от проекта му.  

Харесвах този знак, имаше нещо много силно в него. Може би  защото приличаше на арка, подход към нещо, или просто едно  голямо „П”. По мое настояване беше развалена готовата настилка, за да бъдат вградени осветителни тела в  основата му. Разбира се, че го има в проекта, осветлението беше пропуснато. Беше на точното място, през него  продължихме оста на Деметра, която спираше странно в една занемарена буренясала площ. Изследвайки тази визуална ос на подхода от фонтана към градината ситуирахме градинския павилион. Това е единствената част от парка, която  е възстановена по стари кадастрални карти /буквално прекопирана/ във вида, както е била преди повече от 120 години.  Затова настилката там  е различна, от естествен паваж – този дето майките с бебешките колички и лачени токчета не харесват. Какво по-логично там да бъде паметния знак на  Първото българско изложение с картата върху полирания черен гранит. Беше интересно и за децата – качваха се върху него и се снимаха.

Не знаех, че е творба на Димчо Павлов. Познавах го бегло, беше отдавна – аз млад архитект в ТПО  Пловдив, а той работеше по  наши проекти в сградата на сегашната Областна администрация. Имаше едно понятие по онова време – синтез на изкуствата в истинския смисъл на значението му. Монтираше  каменни пластики по фасадите, размяташе каменните кълба като детски топки. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете  като лопати. Запомнил съм още едни такива ръце –  на Петко Москов, за жалост и той не е сред нас.

Защо демонтираха този знак – не знам. Истината е, че няколко дни след това ме откриха случайни, а може би неслучайни хора и питаха  знам ли къде е , за да го купят.