Тополите на Пловдив – проблем или защитен пояс?

Алергиите, провокирани от пухчетата, предизвикват гражданското недоволство

Паулина Гегова

С идването на пролетта, дърветата цъфнаха, като направиха града по-красив. Няма нищо по-съвършено от природата и трябва да я ценим, и почитаме.

Неочаквано обаче, тополите предизвикаха неблагоразположението на много хора, защото страдат от алергия, причинена от безбройните пухчета, хвърчащи от короните на многогодишните дървета.

Наши читатели, сигнализирали за проблема, задават дори въпроса – трябва ли изобщо да ги има, с аргументацията, че в европейските градове те са забранени.

Трябва ли наистина тополите да се премахнат от градската среда или не? От една страна, предложението изглежда абсурдно. Все пак говорим за растителност. Не е правилно да се секат дървета. От друга, обаче, проблемът с човешките заболявания е факт, на който също трябва да се обърне внимание.

По статистика, всеки четвърти изпитва дискомфорт с настъпването на пролетния сезон. Първите симптоми на алергия към дървесен пух, се зараждат в тийнейджърска възраст – между 12 и 16 години. Оказва се, че веднъж развил алергия към пухчетата, човек не може да се отърве от нея за цял живот. Ако не се взимат мерки на време, възпалението може да премине в бронхит, синузит, че дори и пневмония.

Най-много тополи на територията на Пловдив има по продължението на двата бряга на река Марица. За едни те са прекрасна растителност, която обогатява района и представлява защитен пояс, за други са причинител на неудобства и здравословни проблеми. От години върви санитарна сеч на тополите, а от миналата година започна премахването на стари дървета, като Общината предвижда да бъдат заменени с нови, по-подходящи за градска среда. Всички премахнати дървета са минали през комисия и са били одобрени от експертните ведомства.

Друг проблем в сезона на цъфтежа е, че разходката по мостовете около Марица е свързана с множество полепване на въпросните пухчета по косата, ноздрите и очите.

Струва ни се, че тук дилемата е по-скоро морална и индивидуална за всеки човек. Изключително егоистично е да заклеймяваме биологичен вид, само защото ни причинява затруднения. Все пак не сме сами на тази планета. Но не може и да не признаем, че страдащите от алергии хора се измъчват именно от този биологичен вид, пък било то и не целогодишно.

Какво трябва да се направи в този случай? Кое е правилното и хуманно решение? Сеч или търпение и стискане на зъби, докато мине пролетният период?