Тероризмът – генезис

Димитър Герганов

       Те бяха началото. Първите терористи. Асасините. Днес погледите на всички са втренчени в Близкия изток. По всичко личи, че историята ще завърши там, където е започнала преди 900 г. Пълен кръг или спирала ако искате от насилие, кръв и безскрупулен стремеж към политическа власт без оглед на цената. Кои все пак са тези асасини? Първоначално ги наричат исмаилити по името на техен имам, който те приемат за легитимен наследник на Пророка. В по-широк смисъл се възприемат като клон на шиитите – т.е. хора на Али, зет на Мохамед, първи и единствен законен халиф. Съответно сунитите, които са около 2/3 от мюсюлманите не признават възможността за посредничество между Бог и хората след смъртта на Пророка и поради това смятат шиитите за сектанти. При тях праведните халифи са четирима. Тези теологични различия са причина за хилядолетие религиозни войни с различен интензитет. 

        През 11 в. един исмаилитски проповедник създава секта, която възприема нова тактика, оказала се съвсем скоро убийствено ефективна. Хасан-ас Сабах не води военни кампании, а обучава елитни убийци, които се инфилтрират в обкръжението на неговите врагове и печелят доверието им. Понякога в продължение на години. И в точния ден и час, когато получат заповед – убиват своята цел на публично място. Никога не бягат да се спасяват. Напротив, приемат смъртта с радост. С тяхна помощ господарят им наричан още „Стареца от планината” установява контрол върху обширни райони в Иран и Ирак и поглежда към Сирия. Изградили си зловеща репутация, на асасините в определени случаи не им се налага да убиват. Достатъчно е да отправят заплаха към управника на съответната крепост и градските врати се отварят пред тях. 

През следващите 150 г. пушачите на хашиш, от където идва името им, ще се радват на относителен комфорт, възползвайки се от ужаса, който внушават. Към края на 12 в. сред тях се откроява Рашид-ад Дин Синан, който успява да вземе страха на самия султан Саладин, кюрд по произход – човекът прогонил от Ерусалим кръстоносците. Легендата разказва, че една нощ се събудил в палатката си и зърнал отдалечаваща се сянка. На сутринта намерил до главата си – кифлички и заплашителна бележка. След този случай Саладин не воюва повече с асасините. За сметка на това основава династията на Аюбидите, която за кратко време властва от Багдад до Египет. Последната издънка от наследството на Саладин – кюрдското  емирство Хескиф в Анадола ще падне чак през 1515 г. под властта на Османската империя.  Асасинът Синан всява ужас и сред рицарите кръстоносци чрез зрелищното убийство на Конрад дьо Монферат – крал на Ерусалим. Владетелят е причакан от двама убийци, чиито ножове от дамаска стомана не му оставят никакъв шанс. Самоуверените дотогава  западни барони изпадат в шок, който дълго няма да ги напусне. Изглежда, че никой не е способен да се противопостави на асасините…

       Петдесет години по-късно ги очаква неприятна изненада. Изправят срещу враг по-безмилостен от самите тях и това е техният край. „Убийците” се чувстват защитени в своите „непревземаеми” планински крепости, ала китайските инженери на великия монголски илхан Хулагу са на друго мнение. Обсадните им машини съкрушават съпротивата и през 1256 г.  главната база в Аламут е ликвидирана, с което асасините в Иран са заличени. По монголски. В Сирия с тях се разправя неговия пръв  генерал Китбука,  християнин несторианец. По-късно Китбука е победен при Айн Джайлут от Кутуз и Байбарас, куманин станал султан на мамелюците в Египет. През следващите десетилетия границата между монголи и мамелюци в Сирия често ще се променя, но нито една от страните не позволява „възкресение” на асасините.
       Цели 200 години последователите на „Стареца от планината” устояват срещу могъщи империи – Велики Селджук, Арабския халифат, Саладин и кръстоносците. Успехите на асасините се дължат на четири основни елемента:

      Обучение – религиозно и военно от ранна детска възраст. Единствен смисъл в живота на последователя. Пълна отдаденост без размишления и съмнения.

       Асиметрична война – един убиец срещу цяла армия, която лесно може да бъде обезкуражена без лидера си.
      Търпение – няма значение, колко време ще отнеме мисията – месец, година или десет. Асасинът е готов да чака и нищо друго няма значение.

       Страх – изграждане на безмилостна репутация и внушаване на неотменимост. Никой, никъде и никога не може да се чувства в безопасност.

        Илхан Хулагу е наясно с всички тези неща, но не изглежда притеснен. Защо ли? – ами, разполага с „монголската рецепта”:
       Не преговарям с убийци, не се опитвам да ги използвам и не се интересувам от политическо решение. Не ме е страх, защото аз съм по-страшен. Знам имената на господарите и къде се намират базите им. Ще ги унищожа до последното гнездо и започвам веднага. Няма значение колко време ще отнеме и колко средства ще бъдат похарчени.

       Не виждам особен смисъл лидерите на свободния свят да откриват „топлата вода”. Достатъчно е да четат история…