Терминатори на историческо наследство!

Кмете, почистете си къщичката от „гнили ябълки”. Намирисват. Развиват се бактерии

Димитър Герганов

Разрушаването на тютюневия склад е престъпно. Отвратителна проява на мераци, които искат да ни натресат под формата на поредното бетонно недоразумение. Но дали частният собственик на терена и сградата е виновен? Той е капиталист и иска да печели. По възможност повече и за по-кратко време. Бизнесмен. Няма чувство за принадлежност към града ни или пък го разбира по съвсем различен начин. Стъкло и метал, лъскава кола и напращяла силиконка. Аа, да – и задължителният чалга фон. Човекът е инвеститор.  Покачва брутния продукт. Дори не искам да знам кой е. Няма значение.

       Тези които му разрешиха, обаче са важни. Недоглеждане някакво. Чиновническа грешка. Поредната. Айде стига – това има само едно име. По целия свят се нарича корупция. Лесно е да го наречем безхаберие. Така преди десетилетия две от тепетата са превърнати в каменни кариери. Строителен материал. Днес ги няма, гледаме ги на картички. Умиляваме се, проронваме по някоя сълза. И толкова. Този път не трябва да става така. След местните избори, като че ли властта си взе бележка. Обеща да бъде диалогична. Заяви, че ще развиваме града ни – заедно. Е, излъгаха ни. Не е за първи път. Сигурно няма и да е за последен.

       Само че на нас ни писна. Събарянето е криминален акт и всички отговорни лица следва да понесат последствията си. За да не се повтаря. Разследването не бива да свършва с чиновничката Х, а от там да започне. Законите и наредбите са удобно скривалище, но интересите имат склонността да оставят следи. Под формата на банкови трансфери, услуги – настоящи и бъдещи, както и като назначения. Цялата история намирисва на организирана престъпна група, насочена срещу град Пловдив. Срещу наследството ни и нашата памет.

       Така се прави в културната столица. Ще им покажем на европейците „кон боб яде ли”! Ще ги замаем с едни лъскави витрини и ще им изпразним портфейлите. Пловдив 2019 ще се помни. Ще се превърне в легенда. Майки от Единбург до Атина и от Рим до Лисабон ще разказват на децата си. Градът ни ще се прочуе като поклоннически маршрут. Новото Камино. Владиката ще раздава свидетелства на пилигрими от  цял  свят. Хората ще си тръгват изумени и щастливи. „Септември ще бъде май”. „Тати ще ми купи колело”. Ще стане, ама догодина.

      Този път въпросите и отговорността трябва да се насочат към главата. Тялото е просто изпълнител. Питам, г-н кмете, как допуснахте това да се случи? Не става въпрос за пропуск, а за пробойна, от която потъват кораби… и администрации! Иска ми се да мисля, че не сте знаел, но уволнението на чиновничката Х няма да реши проблема. Всъщност ние не се нуждаем от няколко „жертви” хвърлени на лъвовете, а от гаранция, че моделът няма да се повтаря. Никога повече.

       Нима не разбирате, че едно такова събаряне, удобно „проспано” от подопечната ви администрация, заличава цяла година на положителни усилия! В конкретния случай справедливият гняв на пловдивчани няма „цвят” и партийни пристрастия. Задължете така наречения „инвеститор” да възстанови тютюневия склад в оригиналния му вид. Оправдания, че законите ви връзват ръцете няма да минат. Почистете си къщичката от „гнили ябълки”. Намирисват. Развиват се бактерии. Средата в града ни става токсична. Не вярвам, да желаете да ви запомним като – терминатор на културно наследство.

       Машините не чувстват. Нямат естетически възприятия, нито колективна памет. Не са способни на обич и емпатия. Ако им позволим да се развихрят, ще ни оставят призрачен град. Лъскава опаковка лишена от дух. Пловдив не го заслужава…