Светилото Ян Геел: Придвижването с автомобил в града е вчерашна политика, демоде е

Първо ние създаваме градовете, след това те създават нас, каза в Пловдив прочутият архитект

Ако градите повече и повече пътища, след десет години ще имате повече и повече трафик и много повече автомобили, сочи от опита си едно от най-значимите имена в градското планиране

Вече съм работил в 250 града. Навсякъде казват: Това е прекрасно, но точно в нашия град това не може да се случи. Е, с промяната хората разбират, че искат да живеят по-добре

Едно от най-значимите имена в градското планиране и автор на проекти за подобряване на градската среда в Копенхаген, Стокхолм, Лондон, Аман, Мелбърн, Сан Франциско, Ню Йорк – Ян Геел, гостува в Пловдив. С лекция за промяната на Копенхаген той закри Форума на ONE ARCHITECTURE WEEK 2016. Датският архитект бе звездата в двудневната програма с лекции на деветото издание на международния фестивал за съвременна архитектура и градска среда. Геел посети България по инициатива на ONE ARCHITECTURE WEEK, главния архитект на София Здравко Здравков и издателството "Жанет 45". В рамките на посещението му той представи книгата си "Градове за хората" с превод на български. Геел е бивш професор в Кралската академия по изящни изкуства в Дания и съосновател на студиото Gehl Architects, което консултира градове с цел подобряване на обществените пространства и подпомага прехода от автомобилен към пешеходен и велосипеден транспорт. Основа в работата му е идеята за публичното пространство в градовете като човешко право. Според него добрите условия за пешеходство и колоездене трябва да са неизменна част от всяка интегрирана политика в областта на общественото здраве. След лекцията си снощи Геел се срещна с кмета на Пловдив, с който обсъдиха идеи за общи действия. 

Какви са първите ви впечатления от Пловдив?

Имам вече някакви наблюдения, но не вярвам много в това да дойдеш в един град и за три часа да натрупаш впечатления, върху които да изграждаш някакво мнение. Щастлив съм обаче да видя как третирате историята си в Пловдив. Видях Римския стадион и Амфитеатъра. Впечатляващ е начинът, по който те са показани пред хората, как са експонирани в съвременната градска среда.

Какви са отличителните черти на един град, за да отговаря на изискванията да бъде здравословен и безопасен?

По целия свят сега градовете сменят фокуса си. От градове, с акцент в автомобилното движение, към градове с фокус в пешеходното движение, велосипедите и публичния транспорт.  Може и да ви изненада фактът, че пикът в автомобилното движение в световен мащаб бе преди седем години. Оттогава хората ползват все по-малко автомобили в градовете. Това е сензационно. Ето например новото поколение в Америка няма толкова много шофьорски книжки, сравнено с предното поколение или моето. Мнението ми е, че използването на автомобили за придвиждане в градовете не е много мъдро нещо, остаряло схващане е. Има ред причини, които доказват, че колата не е много умен начин за превоз в градска среда- тя е по-скъпа, замърсява околната среда и е проблематичната за здравето на хората. В Пловдив представям, как в Копенхаген 45 процента от придвижването в града се случва на велосипед и автомобилното движение е драстично намалено.

Давате за пример като устойчив и здравословен град Венеция. Защо?

Венеция е направена за хората и все още се е използва от хората. Перфектно направена е за хората. Малка е, вълнуваща. Там се чувстват добре всички поколения. Има публичен транспорт, но няма автомобили. Има малки проблеми заради мостовете си, свързани с придвижването на възрастните хора и хората в неравностойно положение. Но това е град за ходене, за говорене, за срещи, за любов, за живеене. Венеция е много човешки град, перфектният, съвършеният град. Всичко след нея е компромисно.

У нас, за съжаление, в развитието на градската среда май тежката дума е на бизнеса, а не на хората и архитектите? Възможно ли е това да се промени?

Смятам, че ситуацията може да се промени. Виждал съм в кариерата си градове, които правят драстични промени. Как тръгват по съвършено различен път. Последният пример за град, в който съм работил, е Москва. Когато започнах да консултирам кмета на Москва през 2012г., там бе ужасно. Ситуацията бе непоносима. Градът буквално бе задръстен от автомобили и паркинги. Сега обаче паркингите там на много места се премахнаха и на тяхно място има място за хората. Случило се е малко чудо. Колите са преместени, не са по тротоарите. Пешеходните зони за разширени, има вече велоалеи. На много места се премахнаха и билбордите, които замърсяват визуалната среда. Това се случи за четири години. Ако се вгледате, същото се случи и с Ню Йорк, където също бях консултант. Там обаче процесът по промяна отне повече време- осем години, тъй като Америка е много по-ефективна демокрация. Много градове направиха впечатляващи трансформации. Разбира се, давам за пример Копенхаген, където работя повече от 50 години. Но чудеса постигнаха градове като Сидни, Мелбърн, Пърт и Адълейд в Австралия. Защото хората на всякъде по планетата не са много щастливи със състоянието на нещата- този непрекъснат автомобилен трафик, замърсяването, стресът. Те вече са загрижени за състоянието на околната среда, глобалното затопляне, както и за собственото си здраве. Мисля, че хората в цял свят са ангажирани с това да направят градовете си по-годни за живот. Фокусът пада все повече върху живеенето. Доскоро автомобилите бяха по-важни от човека, но сега това се обръща. Това с автомобилите е вчерашна политика.

Архитектурата възпитава ли и как?

Архитектурата и градското планиране имат огромно значение върху това какво правят хората. Първо ние създаваме градовете, след това те създават нас. В Копенхаген успяхме да убедим хората да вървят пеш, да карат колела и да прекарват много по-кратко време в автомобилите си. И това работи. Големият въпрос е какво градът кани хората да правят? Каква е поканата към хората? Те слушат много внимателно, ако градът е сериозен и поканата е сериозна. Ако градите повече и повече пътища, след десет години ще имате повече и повече трафик и много повече автомобили. Ако правите повече велосипедни алеи, след десет години ще имате повече и повече колоездачи. Това вече ни е известно със сигурност от опита. Дори написах книга как да го постигнем.

Къде трябва да бъде местната власт в този процес? Хората често не искат да се разделят с удобството да идат от точна А до точка Б с автомобила си и роптаят, ако трябва да изминат това разстояние пеш или с колело. Затова и често има брожения срещу затворени пътни артерии в Пловдив например…

Вече съм работил в 250 града. Навсякъде казват: Това е прекрасно, но точно в нашия град това не може да се случи. Защото в нашия град сме влюбени в колите си и нищо не може да бъде променено. И когато започнат промените, хората изведнъж разбират, че са влюбени не само в колите си, а са влюбени в децата си, родителите си, здравето си, в спокойствието, влюбени в самите себе си. Разбират, че има друг начин да използваме градовете си. Стигнали сме точка на пречупване. Начините на придвижване трябва да бъдат различни. Използването на автомобили е нещо демодирано. Идва от Дивия запад, от Детройт, но днес не става. В огромни градове като Мексико Сити, Джакарта, Лагос, е абсолютно невъзможно да осигурите придвижване с този начин на транспортиране- автомобилния. В Мексико Сити днес хората стоят в трафика между 4 и 5 часа дневно. Това ли е качество на живот? Можем да се справим по-добре.

Най-вероятно сте най-големият враг за автомобилната индустрия… Чувствате ли се застрашен от нея?

Току що получих наградата на Мерцедес Бенц. Това бе награда за мобилност. Защото съм пионер в друг подход към мобилността. Не може да се гледа изолирано на автомобилната индустрия. Тя е част от по-голямата картина. И самата индустрия започна да изобретява нови начини на придвижване. Автомобилната индустрия не изостава в това отношение, така че нямам притеснения.

Какъв знак би бил за вас, ако представителите на местната власт не присъстват на лекцията ви?

Ние не работим от един ден за следващия. Ако днес няма никой тук, утре ще има. Утре ще чуят. Ще разберат какво е направено в Москва и Ню Йорк. И ще си кажат: Ние глупави ли сме? Най-важното са хората, които всеки ден се сблъскват с проблемите, водят децата си на училище, искат да се чувстват защитени и искат да живеят в по-добър град. Те са тези, които трябва и ще хванат политиците и ще им кажат: Искаме по-добър живот. Защото хората са уморени от старите проблеми и от това схващане, че всеки ден е малко по-зле от предишния. Живея в Копенхаген от както се ожених преди 54 години и трябва да ви кажа, че всяка сутрин градът е малко по-добър, отколкото е бил вчера. Това означава че, градът който ще дадем на нашите деца и внуци е по-добър от града, в който аз заживях преди 50 години. Много градове стават по-лоши с всеки изминал ден, а това не трябва да се случва.

 

 

Exit mobile version