Строго забранено… за хора!!!

Паолина Грозева

Млад си, влюбен си, лежиш си в тревата с онова създание, което дава трепета ти за живот. Няма училище, слънцето пече, абе с една дума- чувстваш се човек, топиш се, супер ти е. Пълен кеф! Е да, ама не. Идва някой и ти казва, че така не може. Не може да ти е кеф. Колкото и абсурдно да звучи стана ясно, че в нашата Цар- Симеонова градина да лежиш не тревата е строго потъпкване на закона. Законът, който винаги се мери с двоен аршин. Откога да не обикаляш кръчмите и кафенетата, а да искаш да се насладиш на парка, който е предназначен за разтуха на хората, е нарушаване на обществения ред!? Откога да четеш книга, положил глава върху любимия човек  вместо да люскаш бири, които са ти продали в магазина, въпреки, че си непълнолетен, е против правилата, забранено, незаконно!?

Когато летят тонове найлонови боклуци. Когато изгаряме тревата с още димящите фасове, торим я с още горещи фекалии и я цапаме с току що пресушена пластмасова бутилка от пенливо пиво. Когато се пребиват хора без причина и без наказание. Когато гърмят цехове, в които уж върви контрол, ама май хич, а от цеховете и хората остава само една тридневна новина. Когато хората са третирани като стока, а не като души. Когато изповядващите схващането за арийската раса наши деца се самоизбиват, откраднали преди това ключовете за колата на родителите си. Когато адреналинът е по-важен от живота. Когато се лъжем и мажем ежедневно. Когато политиците ни ги е толкоз срам от хората, че гледат и избори да не правят. Когато няма държава. Когато няма институции. Когато няма семейство. Когато няма ценности. Когато няма усмивки. Когато няма обич. Когато няма образование. Когато няма пари за книги. Когато няма нужда от книги. Когато никой не чете, защото не е модерно. Когато децата изглеждат като питбули, а не като деца. Когато вместо коси носят качулки. Когато вместо у дома и на чина се образоват в поредния масов бой на футболната агитка с полицията. Когато търсят Малкия Хитлер. Когато не търсят Малкия Принц. Когато вместо емоция казваме омраза, а вместо естетика казваме чалга. ТЪКМО ТОГАВА се появява един чичко с мустаци, който харесва униформата и властта й, събудил се от вечния си летаргичен, кух сън, за да викне подире и да скастри две съвършенства. Легнали в тревата, рамо до рамо, любящи се, отворили книги. Какъв цинизъм е това- да четеш и обичаш! Деяние толкова пошло, незаконно, нерегламентирано, срещу нормите на обществото, срещу питбулите, превърналата се в омраза емоция, превърналата се в кич и кръв естетика. Срещу Биг Брадър, ВИП Брадър, Старс уочър, Денсър, менсър и сие. Срещу Мишо, Болен, Боко, Шоко и Коко.

Всъщност, всичко е толкоз различно, и толкоз свързано. И е ясен знак, че красивото трябва да бъде грозно, а грозното- превърнато в красиво. Че се самоунищожаваме, рушим и самобичуваме. Че всичко истински стойностно е мираж. Разбирам гардовете,  които следят за реда и дисциплината в градината. Тревните площи трябва да са свободни. Защото току виж минало някое БМВ с 200 километра в час, или питбул без каишка заедно със стопанина си. Ами може повика на природата да се отключи в този момент и четириногия любимец, отглеждан за убиец, да не може да се облекчи  заради тези 16-годишни варвари. Белким ги схруска на дълъг обяд.
Срамота!, казват възрастните на децата. Срамота, казвам и аз, ама не за децата.
 

Exit mobile version