Случаят Савченко – позор за Русия!

Димитър Герганов

Надежда Савченко преди затвора...... в затвора по време на гладната стачкаКоя е Надежда Савченко? Смела млада жена гниеща в руски зандан или страховит военнопрестъпник извършил ужасяващи престъпления срещу човечеството. Историята на Надежда започва пред 34 години в Киев. Родена в обикновено украинско семейство, от малка мечтае да стане боен пилот. Мечта която имат милиони деца по света, но само единици успяват да сбъднат. От средното училище излиза с диплома на моделиер-дизайнер и после записва журналистка. Каква ирония? Точно в съучастие в убийството на двама журналисти ще бъде обвинена от Кремъл! Изглежда студентската банка се оказва тясна за Савченко, защото тя постъпва в армията и  придобива квалификация като радист, а впоследствие е зачислена във въздушнодесантните части където има 45 скока с парашут. През 2004-2005 г. изкарва пълни 6 месеца в Ирак като част от украинските миротворчески сили. Служи като редови пехотинец – единствената жена в целия украински контингент!
     
След близкоизточната авантюра Надежда опитва, да сбъдне своята отколешна мечта и влиза в Авиационното училище след специално разрешение от военния министър. На два пъти се опитват да я отстранят като „непригодна за летене”, ала упоритата Савченко триумфално се завръща. Здравословен проблем или обикновена дискриминация по остта мъже-жени – истината се пази някъде в учебните архиви. В крайна сметка през 2009 г. Надежда вече е правоспособен щурман с право да лети на истребител-бомбардировач Су-24. Военната бюрокрация обаче решава друго и я пренасочват към щурмовите хеликоптери от клас Ми-24. Там Савченко доказва своите качества, навъртайки 170 полетни часа в иначе доста окаяните украински ВВС.

През есента на 2013-та по-голямата част от Украйна пламва в протести срещу корумпираното управление на Виктор Янукович. Следва Майдана, стрелбата на ОМОН срещу демонстрантите и рухването на режима. Президентът бяга в Русия и като че ли всички си отдъхват. Радостта на украинците обаче е твърде кратка, защото Владимир Путин задейства отдавна готвен план и Крим е анексиран за броени седмици пред безпомощната и дезорганизирана нова Киевска власт. Властелинът на Кремъл обаче не спира дотук – в Източна Украйна са организирани спонтанни бунтове – първо в малките Славянск и Краматорск, а после и в Донецк, Луганск и прилежащите им райони. Подпомогнати от руснаците сепаратистите набират мощ и опитват да вземат Одеса, където за първи път срещат отпор, завършил с трагедия. Десетки проруски демонстранти се задушават в обществена сграда. Започва войната за Украйна.

Надежда Савченко се записва като доброволец в батальона Айдар – паравоенна част с численост 150+ и оборудвана с леко стрелково оръжие – автомати, картечници и РПГ. Батальонът действа основно в района на Луганск, а по-късно попада в обкръжение край Иловайск. Поради обилната дезинформационна кампания провеждана и от двете страни е трудно да се преценят действителните бойни успехи и загуби на Айдар. Няма точни сведения каква длъжност е изпълнявала на фронта Савченко, но така или иначе на 18 юни 2014 г. е заловена от сепаратистите. По нейни думи предадени по-късно, е придружавала ранени, според проруските бунтовници е била разузнавач.
     
В следващите няколко дни се обсъждат предложения за размяна на пленници, докато на руското ФСБ не им хрумва, че Надежда е удобна изкупителна жертва и потенциално полезен пропаганден фактор. Изведнъж лейтенант Савченко се озовава от другата страна – първоначално в карцера на Воронеж, а впоследствие в единична килия в Москва. Телепортация!? Според руснаците Надежда е преминала границата преоблечена като бежанец по неизвестни причини и колко удобно – в нея е открита карта с координати, които съвпадат с мястото на гибелта на двама руски журналисти, загинали при обстрел край Луганск дни по-рано. Версия на която не би повярвал никой здравомислещ човек никъде по света. Дори и заклет русофил. Самата Надежда твърди, че е отвлечена с торба на главата и  закопчана в белезници, няколко дни след попадането ѝ в плен.

Минават месеци и докато руските „правоохранителни” органи разиграват фарс в стил Пуси Райът, светът като че ли забравя за Савченко. Насилието в Украйна продължава, джихадисти обезглавяват пред камера западни заложници – кой ще ти се занимава с някаква 34- годишна жена, пък била тя и невинна! Ала не щеш ли, на 13 декември 2014 г. пилотът обявява гладна стачка. Това не е някакво контролирано изпълнение под медицински грижи по Едвин Сугарев, а дълбоко премислено решение, чиито най-вероятни последици са еднозначни – смърт! Цели 80 дни Савченко не приема никаква храна и се превръща в жив скелет. 80 дни! Повече от Махатма Ганди, Нелсън Мандела и Илия Минев…

В началото на март Надежда изпада в критично състояние и информационните агенции съобщават за нейната гибел. За щастие новината се оказва фалшива. Следват венозни вливания, временна стабилизация и днес смелата жена отново гладува – до нейното освобождаване… или нейната смърт. Старши лейтенант Савченко, избрана за депутат в украинската Рада и член на асамблеята на Съвета на Европа, кавалер на три украински държавни награди се превръща в „горещ картоф” за Путин. Мъртва и превърната в мъченица само ще навреди на руската кауза. Но как точно да я пуснат? Владимир Владимирович, Вие сте на ход!

Exit mobile version