„Скитникът и синовете”

Димитър Герганов

На Бъдни вечер цялото семейство сяда край трапезата. Празник е. Светъл. Християнски. Последният ден от Рождественския пост. Телата са пречистени и си мечтаят за нещо блажничко. А духът? – тази невидима ефимерия, която ни прави човеци. С какво да го нахраним? Защо не с книга. Сещам се за една. Чете се леко. Ако я опиша като приключенски роман няма да сбъркам, но ще съм казал едва половината. „Скитникът и синовете” е много повече”! Няма да ви разказвам подробно сюжета, както правят литературните критици. Те не се досещат, че така отнемат от удоволствието на читателя. Ще се опитам да ви предам емоцията.

       Скитникът и синовете” е една история за сложните отношения между бащи и синове, за трудните решения, които животът ни изправя точно, когато най-малко очакваме и за любовта… За двама капитани – сурови, но и раними мъже, в чиито души зимуват бури. Обстоятелствата ги изправят един срещу друг, но те са „врагове” точно, колкото е необходимо. Без излишната жестокост присъща на „младостта”. За сюрия тинейджъри, които за две седмици в морето ще пораснат по трудния начин. Разглезени, влюбчиви, егоистични, категорични, отсъстващи, всеки един от тях ще се промени. За един лабрадор. И за Господ… Един много специален Господ – объркан, нерешителен и човечен. И много личен.

      Да разположиш всички тези герои в тясното пространство на рибарска гемия не е  лесна задача, но Александър Секулов се е справил. Блестящо. Образите са пълнокръвни. На моменти, толкова плътни, че аха да прекрачат от страниците на книгата при своя читател. Или пък обратно – да се протегнат и да го издърпат за носа право в приключението…

      Талантливият писател не дава отговори на вечните въпроси, а ги задава. Не обяснява, а се съмнява. Не поучава, нито пък наставлява. Когато главният герой казва: „не знам”, това не е израз безпомощност, а дълбока „черна дупка”, която те засмуква и те кара да се запиташ – а ти как би постъпил в такава ситуация? „Скитникът и синовете” е многопластова, без да задължава читателя да я „бели”, за да стигне до някаква сърцевина. Точно обратното, всеки един от вътрешните планове отваря портал към отделна вселена. Пътешествие на мисълта без крайна точка. Пристанище по избор. А това вече не е обикновено писане, а по-скоро се доближава до магия. Светла. С красиви отблясъци като морето на Александър Секулов.