Сексист

Кирил Николов

Телевизорът бръмчи, той за друго не става. Е, да, не е плазма, а е кютук. Подарък ми е Фред Флинстоун и може би затова от екрана му се виждат само некви динозаври, ама по-грозни от тези в популярния картуун.

Та бръмчи си той, пък аз пия мастика. И тя не е много елитна, но си пазя паричките за Халкидики, понеже ме е срам да призная, че само аз и вероятно още двама-трима сиромаси от Видинско не сме били още там.

За да избегна отговора на неудобен въпрос, зададен от моята спътница в живота, по едно време се загледах в синия екран – спортни новини. Не разбирам, никога не съм разбирал, защо тази рубрика е толкова дълга, а и защо се изчерпва основно с футбола. Лично аз предпочитам да гледам синхронно плуване, но съм поставен в неравностойно положение пред феновете на кичозно шарените ритнитопковци.

Гледам и слушам – някакъв шофьор-формулист спечелил състезание, според мен в нарушение на чл.20 от Закона за движение по пътищата. Наградили го и му дали шампанско. Той така се възрадвал, че напръскал с аристократичната напитка една репортерка. А тя, гадината, отпреди си имала некви дразнения с него, та затова се намърдала в обхвата на газираното оръдие. Нейсе. Да, ама шофьорчето веднагически след този нехигиеничен акт било обявено за "сексист". Цялата антисексисистка общност ревнала против него.

Много е лошо значи. А още по-лошо е, че аз не знам какво значи да си "сексист". Не попитах всенародния братовчед Гугльо, защото реших сам да разгадая шарадата.
Не успях.

Докато мислех, обаче, нещо се загърчих и обърнах чашата с мастиката върху романтичната свещ на масата. За да не падне тя, посегнах към нея. Като я бутнах с нескопосаните си от захарното питие ръце, восъкът й се разля в синтетичното деколте на жена ми. Тя писна и подскочи, но лашна стола на детето и то, завалията, се прасна като празна консерва на ламината. Заквича като клано прасе и в олимпийския си гняв отказа да дояде агнешката главичка от оня ден. Аз го напсувах на майка, а майка му ми шибна един шамар. Цирконият от едва откъсналия се от сърцето ми подарък надълбоко и нашироко ми разкъса бузата и тя се превърна в цинобърна полюция. Сега вече, напълно изкупил вината си за поруганата романтика, извъртях съвсем по съпружески един по муцуната на скъпата ми клетница. Веднага й падна левият резец. Мамка му! – да бях я треснал с левачката – баш тоя зъб лично аз възнаградих наскоро с диамантена инкрустация. От фъфленото кресчендо разбрах, че бракът ми е приключил. Затова, като на прощаване, бутнах жена ми в клозета. Заключих отвътре и като й фанах целулитния задник й поднесох едно дълго и настървено сбогуване. Докато крещеше "Да, Да, Да…!!!", мислех, че е съгласна с раздялата. След това вече, въпреки петната с моята кръв отзад на комбинезона й, тя си дигна чорапогащите, прегърна ме, извика детето и ни заяви, че което не ни убива, ни прави по-силни. От този полеви тест бракът ни се заздрави.

Как ли биха постъпили сексистите на мое място?
Плюя с в пазвата – добре, че не съм такъв, та да ме разнасят по телевизиите!