Предизвестената оставка – празнуват ли от Задкулисието?

Напълно е възможно. За тези хора обаче всеки ден е празник. И така ще бъде, докато нещата не започнат, да се назовават с истинските им имена, а гнилото месо не започне, да се реже до кокал

Една битка е загубена, но не и войната

Димитър Герганов

Задкулисието победи. За пореден път. Оставката на правосъдния министър Христо Иванов е морален акт, който ясно разграничава червената линия между силите на промяната и тези на статуквото. ДПС се завърна на бял кон във властта. Триумф на главния прокурор. Щастлив и безметежен купон в съдебната система до безкрай. Протестиращите отново са на улицата. Реформаторите минават в опозиция. Кабинетът е стабилен. Бюджетът се актуализира с 350 милиона – паричките на полицаи, военни и чиновници са осигурени. Очаква ни спокойна и щастлива Коледа с богато отрупани трапези.

      Този телеграфен стил от няколко изречения би могъл да опише случващото се, но не и да го обясни. Защото нещата не са толкова прости. Като начало да видим, що е то Задкулисието? Да го изчерпим само с Делян Пеевски и обръчите от фирми на ДПС е изкусително, но няма да е вярно. Тълковният речник също няма да ни свърши работа, затова ще трябва да потърсим друга дефиниция. Представят го като „страшен звяр”, който ръфа от плътта на крехката българска демокрация. Това е метафора, разбира се.

      Безспорно Задкулисието се състои от човешки същества, които имат имена, лица и банкови сметки. Численост – неизвестна. Предположения? – от няколко десетки до няколко стотин. Разполагат със значителен финансов ресурс, политическа власт, пряка собственост или влияние над всички значими медии и ключови позиции в съдебната система. Участват и печелят във всички по-крупни обществени поръчки. Кадруват в държавната и общинските администрации, магистратурата и всяка една структура в държавата, която има отношение към разпределението на блага. Ако перифразираме Маркс, действат по формулата Пари – Власт – Пари. Не представляват единно тяло, нямат устав и правилник.

      Коалициите на Задкулисието са аморфни и изкарват до финализирането на поредната сделка. В по-бедни години се случва отделни кланове, да се сритват за ограничените обществени ресурси. Такова определение не претендира за изчерпателност, но все пак донякъде описва с какво си имаме работа. Дали от Заадкулисието празнуват оставката на министър Христо Иванов? Шампанско Моет Шандон, Джони Уокър със син етикет, засукани мацки по прашки, актуална чалгаджийка им пее на ухо…

      Напълно е възможно. За тези хора обаче всеки ден е празник. И така ще бъде, докато нещата не започнат, да се назовават с истинските им имена, а гнилото месо не започне, да се реже до кокал. Хората, или са почтени, или не са. Няма такова нещо, като почти почтен или почтен от време на време. Ех, наивни ми авторе! – чувам как въздишате. Това в България не може да се случи. Системата такива ги дъвче и изплюва още на първия месец. За съжаление, сте прави. Държавата ни е от латиноамерикански тип с тази разлика, че у нас военните са оптимизирани, а тяхното място е заето от полицаите. В това се убедихме съвсем неотдавна.

       Какво в крайна сметка ще произлезе от оставката на Христо Иванов? За съжаление най-вероятно – нищо. Няколко стотин човека ще протестират пред институциите в следващите дни. Действията им ще бъдат отразени подобаващо в медиите и социалните мрежи, но няма да добият масов характер. На този етап средният българин не се вълнува от „съдебна реформа”, а може би на инстинктивно ниво хората усещат, че „кръпка” тук или там в извинението за всички беди – Конституцията няма да променят нищо. Депутатите от ДСБ ще излязат в опозиция, но Кунева – ДБГ и Лукарски – СДС няма да поискат, да се разделят с министерските си кресла. В такъв случай Реформаторския блок ще изпадне в състояние, което медицината описва като – шизофрения. От там насетне вариантите са два – разпад на блока или формално запазване на парламентарна им група и игра на опозиция/управляващи.

        В хода на Христо Иванов и Радан Кънев обаче има перспектива. Следващите президентски избори са само след 10-на месеца – вероятно в края на октомври 2016 г. Легитимирането на ДСБ като единствена опозиция, защото БСП е със затихващи функции, ДПС се завърна във властта, а Атака е маргинализирана, ще постави демократите в силна позиция да издигнат или подкрепят кандидат, който ще бъде представен като единствена опция срещу силите на статуквото. Такъв би могъл да бъде и Росен Плевнелиев, ако не бъде издигнат от ГЕРБ за втори мандат.

       Резултатите на Радан Кънев и компания на местните избори на пръв поглед не изглеждат застрашителни, за когото и да било, но рисковете пред управляващите през 2016 г. не са за подценяване. Нестабилност в банковата система, драматична бежанска вълна, ограничен военен конфликт недалеч от границите ни, задълбочаване на проблемите в ЕС или неочакван инцидент вътре в страната – са все нежелани и слабо вероятни, но съвсем не невъзможни сценарии, които могат драматично да преобърнат електоралните нагласи.

      Една битка е загубена, но не и войната.