Паметник на културата от историческо значение пада благодарение на Николай Пловдивски

Митрополитът не подписва договора за ремонт на черквата в Черноземен с европейски пари

Губим 700 хиляди лева от прищевките на владиката, той се мотивира с „интерес на европейския данъкоплатец”

Ще ви купим плавници, казал на миряните под дъждовния купол на "Св. Георги" шефът на семинарията Добри

Една от най-ценните и стари черкви в областта пада благодарение на Николай Пловдивски. Църквата в Черноземен „Св. Георги”- паметник на културата от историческо значение се срутва пред очите на миряните в селото, при все, че те държат ключа за пълния ремонт и реставрацията й- отпуснати от фонд Земеделие 700 хиляди лева европейски средства. Които обаче, забележете, главата на пловдивската епархия Николай стопира с отказа си да подпише договора. Парите са спечелени по европейски проект чрез Фонд „Земеделие“, по който от кметството в селото са кандидатствали още преди години, като финансирането е одобрено през лятото на 2013-та. Голямото Да за проекта идва от три ведомства- земеделското, финансовото и културното, от Европа, но само от митрополията се чува твърдо Не. Заради което най-вероятно средствата ще бъдат загубени, а черквата ще падне, тъй като е в окаяно състояние.  „Св. Георги” в Черноземен е строена през 1848г., обявена е за паметник на културата от историческо значение през 1976. Църквата наистина е уникална. Изографисана е от Георги Данчов, иконите й са безценни. Част от тях се намират в митрополията в момента, откъдето отказват да ги върнат на хората от селото. Те купили репродукции, за да не пустее иконостасът. Цялото село сме християни, хората милеят за черквата си, която ще загубим. Няма къде една свещица да запалим. Говорят ни постоянно за вяра, а нас духовници ни обезверяват, коментират миряните от селото.

Ремонтът и реставрацията всъщност ще бъдат изключително сложни, тъй като трябва да се копае на 14 метра под основата на черквата, тъй като тя се намира в русло на река. В момента покривът се разкапва, колоните се цепят, стенописите падат, автентичният мраморен под е жалка гледка. Всичко гние и се унищожава пред християните в селото, а от митрополията вдигат ръце. Единственият жест, който Николай Пловдивски трябва да направи, е да положи подписа си под договора с фонд Земеделие, откъдето ще дойдат парите. Той обаче отказва със странните мотиви, че крайната цена на проекта трябва да бъде намалена със 118 хиляди лева, тъй като по тяхна оценка 700 хиляди лева е завишена стойност. Това били много пари за такъв ремонт. Въпреки че според строителя Милийо Милев, който е спечелил конкурса и трябва да финансира собствени средства в ремонта на черквата, а после да чака да му се изплатят, реставрацията може да се окаже и по-скъпа. Само преди седмица той бил заедно с конструктор и проектант на епархийски съвет, за да обясни ситуацията. Срещата продължила близо 4 часа, но отново се чул твърдо „Не” от митрополита. Той даже поискал разходите да бъдат смъкнати на половина. Мотивирал се, че интересите на европейския данъкоплатец трябвало да бъдат защитени. А интересите на миряните в Черноземен кой ще защити, а на българския гражданин, питат хората от селото. Същото се пита и строителят, спечелил конкурса.

Трябва да се знае, че отпуснати веднъж европейските средства или трябва да влязат всички, или всички да бъдат изгубени. Корекции, за които Николай държи да бъдат направени с допълнителни споразумения, са пълен абсурд в практиката с европейски средства и ще забатачат всеки проект, особено ако той е на финалната права, както е в случая. А този е на финала- към днешна дата срокът за подписване на договора трябва да е изтекъл, парите- загубени, бъдещето на паметника на културата- погребално.  

Кметицата на Черноземен Тоня Христозова е в пълен потрес от случващото се. След цялата борба да спасим черквата, самият владика не иска да го направи по неясни за нас причини. Аз нямам никакво обяснение. Цената 700 хиляди лева е според проектанти, архитекти, строители, консултанти. Те дори твърдят, че ремонтът може и да е по-скъп, тъй като става въпрос за реставрационни работи, а не за строителство. Кой от митрополията е толкова кадърен, че е влязъл в черквата и за пет минути е изчислил, че това струва не толкова, а толкова. Ние нямаме правомощия да искаме да ни намалят сумата със 118 хиляди лева, коментира кметицата на селото. А разликата в цифрите по всичко личи, че се разбира от уклона на Николай Пловдивски към реплики, тапети, китайски материали. Примерът- министерството на културата иска подът в „Св. Георги” да остане автентичен, мраморен, а от митрополията казват- скъп ни идва. Един вид- по-добре гранитогрес като в замацаната с тапети „Св. Марина”. Представителят на Николай в църковното настоятелство на черквата отец Георги, който между впрочем не е стъпвал за служба в черквата, само вдига рамене и казва: Така казва шефът- иска допълнителни споразумения към договора.

Втрещена съм, нямам никакво обяснение за себе си. Вместо да ръкопляскаме и да гледаме как се възстановява храмът, какво става. Църквата не е Николаева, защо трябва да се съобразяваме с него. Към настоящия момент парите изгарят. А тази църква ще падне до пет години. Хората искат да дойдат в църквата, но не могат да го направят, тъй като няма условия- вътре направо вали, падат парчета от покрива, допълва Тоня Христозова.
Мирянка пък разкрива, че веднъж питали дошлия на място шеф на семинарията и  председател на комисията по ремонти към митрополията отец Добромир какво да правят, докато вали от покрива, той отговорил на шега: Ще ви купим плавници.

След четири години борба се оказва, че пак нищо не можем да направим. Явно църковните хора нямат никакъв интерес към този храм. Но тази църква е на селото, не е на Николай. Хората от Европа дадоха парите, а ние ги спираме. Цялото село сме християни, няма къде да се помолим и да потърсим вярата. Децата ни се смеят. Ама то не само децата няма да влязат в църквата- то вече и поповете не го правят. Този отец Георги идва само да взима рента от църковните земи- около 50 декара земя имат, а Николай изисква 40 лева на декар рента, допълват черноземци.  

Ние сме спечелили конкурс и сме готови да инвестираме цялата сума, а като бъде завършено и прието всичко- тогава ще ни платят. На практика щяхме да финансираме цялото строителство за период от две години. Но пловдивският митрополит има нещо против- не знам какво. Проблемът в църквата е, че е построена върху русло на река. Бе направен геоложки доклад, според който трябва да се работи на 14 метра под земята. И тук говорим за реставрация и консервиране, не за строителство. Със сваляне и възстановяване на автентичните стенописи. Това не е ясно колко скъпо ще е, но е много скъпо, коментира абсурдния казус строителят Милийо Милев. И допълва, че по време на 4-часовата среща и изискванията на Николай за свалянето на разходите той отговорил , че всичко това би станало за сметка на качеството и по-ниското заплащане. Бяхме на среща с целия епархийски съвет. На който императивно ни бе казано- няма да получиш аванс, няма да има междинни плащания, цената пада на половина. Това беше всичко, казва предприемачът. Който не може да разбере как след одита на комисията от фонд Земеделие това, което е намалено по цялостната строителна част, е 1 стотинка, а при огледа на Православната църква, която сигурно разбира от строителство, се е стигнало до заключението на Николай за завишени стойности. Каза директно- половината от стойността, ако искате веднага подписваме договора. Беше ми казано- искаме да защитим интересите на европейския данъкоплатец. Аз питах- а на българския гражданин кой ще му защити интересите. Наистина нямам идея какво става. Сигурно в пловдивска митрополия имат някаква идея, но е далеч от моята мисъл как искат да ги усвоят тези пари и какво искат да ги правят, завършва Милев.

Под тепето уточнява и припомня, че при подобни странни обстоятелства се загубиха европейските пари за много други черкви в епархията.
 

Exit mobile version