Оставка, г-н главен архитект!

Иво Дернев

Започна да става досадно. Вместо да подаде оставката си, както би направил всеки достоен човек на неговото място, главният архитект на Пловдив тръгна да става медийна звезда. И да обяснява неща, които ние сме писали отдавна и в последните дни преповтаряме непрекъснато- кой и кога купил съборения паметник на културата. Ако не е разбрал, това не е новина. Не чухме нищо съществено от Румен Русев в последните няколко дни, освен празни приказки. Не чухме дори задължителното „Да, допуснах грешка”, защото сме далеч от мисълта, че някой в тази община може да каже „Виновен съм”.

Същият Румен Русев, който за дългогодишната си, не се съмняваме изнурителна, тежка и отговорна работа в администрацията, не взе отношение по нито един въпрос, касаещ архитектурен, урбанистичен или дори морален проблем.

Същият, който коментира казуса с паркинга под Пеещите фонтани с фундаменталното изречение „Може и да може, може и да не може”.

Същият, който преди месец, в поредицата на Под тепето за друг унищожен паметник на културата- красивата къща на „Цар Асен”, каза само „Не ме интересува”.

Сега, за да гаси огъня в общината, той вдигна седалището от комфортния си стол в кабинета, за да върви и да се обяснява  на пловдивчани чрез медиите. Извинения обаче хората не искат. Те чакат, макар и закъсняла, проява на доблест, искат справедливост и гаранции, че това няма да се повтори. Очевидно, с този човек на този пост, гаранции няма. Затова: ОСТАВКА, г-н Румен Русев. Стига вече. Искаме оставката ви. Това е най-естественото нещо днес. За справедливост ще говорим, след като прокуратурата свърши работата си. На този етап обаче, заради насъбралото се напрежение, е нужно вашето оттегляне от този така важен пост, който с годините бе тотално неглижиран в Пловдив.

Сега е времето и на кмета да посочи виновните, за да му повярваме, че е искрен, и че е с гражданите от една и съща страна на барикадата, както сам заяви. В противен случай остава в другия отбор. Сега е моментът да започне да прочиства къщичката си от „заложените бомби”, както сам  се изрази преди два дни. В противен случай ще изглежда така, че ги залага сам. Докато не го стори, те, гражданите с позиция, няма да му повярват. А съмненията, че фигури като главния архитект седят на постовете си, защото са удобни, ще набъбнат поне колкото 60-метров стъклен билдинг върху рухнал паметник на културата. Няма да стане с  празни приказки и прах в широко отворените очи на хората. Те чакат отговори, не поредно шикалкавене. Очакват и друго- истински и прозрачен конкурс за главен архитект, за да не продължаваме повече с тази практика- къщата изгаря, пък после гасим пожара постфактум, колкото да вдигнем пепелта във въздуха. Огнеборец ни е нужен още преди първата искра.