Не слушам Брамс – „Мбал Съм Му Мамата“

Любомир Минчев

На Тодор Танев му поискаха оставката и отиде да слуша Брамс в зала „България“. Бившият вече министър се представи като опак човек, чепат характер, нестандартен изказ – безспорно умен тип. Далеч от образа на зализан министър. Дори само фактът, че си крепи панталоните с тиранти, говори, че този човек е решен да прави реформи. Прекъснаха го по средата – както и Христо Иванов. Не му остана време да обясни за турското робство- имало ли е, нямало ли е, с какво са запълвали времето си турците по нашите земи пет века.
Никой не му е искал оставката заради робството. Нито му я искат заради две преместени стихотворения от шести в девети клас. Това са глупости. Наследникът му ще се убеди в това. Едва ли си мислите, че дилемата в образованието е Брамс или чалгата. Този въпрос е решен.
Професорът се оплакваше, че в министерството му имало много дървени глави – подскачат като чуят за реформа. Никой не иска да пипа каквото й да било. Никой не иска и да чуе за Брамс.
Този чудат професор беше разбрал нещо важно – когато се говори за реформа в образованието, трябва да е ясно, че в главите на учениците тя вече е приключила. Ще си губите времето, ако ги занимавате с „Под игото“, „Немили –недраги“ или „Стани, стани, юнак балкански!
Беше през февруари миналата година, когато хиляди ученици извиха опашка пред книжарница на Главната. Те бяха готови да си издерат  очите, но да получат автограф от блогъра Емил Конрад. Кой е той ли? Техен съученик, който представяше книгата си  „Нещата, на които не ни учат в училище“. Тя се родила от клипчета, които авторът представя в мрежата. Какво проповядва Емил? Нищо особено. На един от клиповете е поканил леля си и говорят за интернет. Тя, разбира се, приказва небивалици и двамата се заливат от смях. Това е. Ето на какво не ги учат в училище. Тези и други пропуски в образователната система  са събрани в тези клипчета  и тази книжка.
Можем да си говорим колкото си искаме за образование, но това момче заслужава поздравления, съвсем сериозно.  Нито един нобелов лауреат  не може да извие опашка от 3000 души на Главната.  Емил е реформатор, а реформираните му имат огромно доверие – до бой стигат,за да видят реформатора си. Директорите и учителите  по-бързо  да признаят  „Нещата, на които не ни учат в училище“  за учебник, ако искат да видят опашка в училищата си. Защото положението изглежда ясно – учителката ми е демоде, учебникът е скучен, писането е отегчително  и  искаме таблети.  Затова на Главната имаше опашка от бойкотиращи образователната система.
Има и още по-интересна ученическа рубрика в  мрежата –  „Мбал Съм Му Мамата“.   Не пропускайте тези неща, ако ви се говори за образователна система.  Друг „блогър“ – Кристиян,  разказва полезни неща, играе  игри и съветва как се свалят мадами. Все неща, които не се учат в училище. Кристиян се радва на милиони посещения.
Тогава заслужава ли си за две стихотворения и едно робство да ти искат оставката. Но образователната система си иска своя министър – да не говори умно, да не пипа нищо и да не чука по дървените глави. 

 

Exit mobile version