Наш студент в Холандия: Казвам гордо, че съм българин

Иван Драганов (всредата)Как живее българският студент в Холандия? Как се отнасят хората с него. Дали писанията за представата за страната ни на Запад, която често бива преекспонирана дори чрез наши медии, са верни? Дали ни уважават и колко гордо звучи „българин“ в Ниската земя. На тези и на други въпроси ни отговаря пловдивчанинът Иван Драганов, който учи в Холандия и мисли за следващите си житейски стъпки като един нормален европеец.

– Как живее българският студент в Холандия?

Според мен всеки живее така, както си го направи. Това е хубавото тука. Аз живея много добре, но това е и заслуга до голяма част на моите родители, защото в държава като Холандия се изисква разрешително за работа за българи и румънци.
Иван в неправителствената организация ‘Тук-Там’Единственият начин да работиш е нелегално, но тогава и парите, и работата не са приятни. Защо всеки както си го направи? Защото например в Холандия, а така е и в Германия, и Англия, пазарът е така устроен, че всяка част от населението има добра покупателна способност. Например, има магазини, които са по скъпи като Albert Heijn или PLUS, а има и други, в които могат да се намерят продукти на по-ниски цени. Така седят нещата и за дрехите, козметиката и почти всички други базови неща.
Колкото до отношението, има хора, които са с крайно мислене и са против глобализацията, но това според мен е насаждано от техните родители или медиите и е нормално да се проявяват такива неща по време на криза, когато всеки търси работа и не иска някой чужденец да бъде на негово място. От друга страна, голяма част от европейците бъркат роми с българи или румънци. Аз обаче гледам да нямам предпоставки и се държа добре с хората, за да ме уважават. Смея да твърдя, че ако се отнасяш добре и им помагаш, те отвръщат със същото. Аз имам близки приятели, които са от Германия и Америка. С останалите студенти също се разбирам добре. Човекът, с когото работя по някои проекти – Борислав, се слави с това колко добре разбира материала в неговия факултет и студенти от всякакви нации се държат добре с него, защото и той като мен им помага, ако има нужда.
Естествено, има и българи, които са затворени и дружат само със сънародници, което не им позволява да опознаят останалите и е нормално останалите да ги смятат за непряителски настроени и т.н. Когато не познаваш един човек е трудно да си направиш извод какъв е той.
Има и други, които се държат неадекватно за средата, в която се намират. Нормално е хората да не ги възприемат добре. Кой както си го направи и с какво нагласа тръгне…

Иван и Борислав-Твоето вежливо отношение към холандците е за да се пребориш с предубеденото им мнение или защото винаги си бил и си такъв?

Ако трябва да бъда честен, винаги съм бил такъв, но вежливостта в Холандия е на съвсем друго ниво. Тука се случва по улиците да те поздравяват минаващи хора, просто защото си ги погледнал в лицето рано сутрин, например. Това те зарежда с положителна енергия. Затова и аз го правя, защото мен ме кара да се чуствам добре, когато хората отвърнат със същото.
А и има разлика между това да се държиш добре и да си приятелски настроен. Може просто да поздравиш и да се усмихнеш лицемерно. Аз не правя така. Аз се държа приятелкси- ако някой има нужда от помощ отивам и му помагам с каквото мога. Тук хората в повечето случаи, както казах, оценяват жеста и ти връщат услугата, което те кара да бъдеш постоянно такъв… Това е голяма разлика между Холандия и България.

-С какво чувство в стомаха казваш, че си българин там?

В началото малко се притеснявах, но и защото всичко беше ново за мен. В момента го казвам гордо, а и на тези, които го казвам, не им оставям възможност да кажат нещо против, поне не пред мен. А и чесно казано доста от хората тука знаят България като държавата на красивите момичета и доста често се случва да ме поздравяват, сякаш съм спечелил някакъв медал. Вече има няколко човека, които са казали, че искат да идват лятото. Аз се занимавам и с благотворителност тук, което също печели респекта на другите.

За точно тази благотворителност искам да поговорим…

Аз миналата година се присъединих към една неправителствена организация „Тук-Там“, която се занимава със сплотяването на българите в чужбина. Организирахме за 3-ти март събитие и още едно на 16 арпил – дебат за бъдещето на България, по повод политическата криза. По тези проекти работех с Борислав Банков. Докато работехме върху тях, аз поддържах контакт със Савина – член на Ротаракт клуб в София. Един ден се запалихме с идеятя да създадем такъв клуб с Борислав. Говорихме с представители на университета и с холандското Ротари. Всичко върви добре. Една германка органзира нещо подобно на базар, където хора продават дрехи, които не носят. Ние отидахме там и говорирхме с хората да дарят дрехи за нуждаещи се. Беше доста успешно – събрахме над 10 коша с дрехи. Дарихме една част на дом за бездомни, а другата част на организация продава дрехите, които са в по-добро качество и дарява парите. А дрехите, които не могат да продадат ги пращат на домове за сираци в други държави. Планирали сме и още едно събитие с Борислав, но трябва да стане по-топло. Ние имаме идеи за още няколко събития, но всичко постепенно. Искаме да закараме дрехи и на деца в България, които има нужда.