Китайски загадки – а сега накъде след борсовия крах?

Какво ни пука за грижите на китайците, нали си имаме Гърция? Интересува ни и  още как!

Предстоят интересни времена… или може би вече се намираме в тях!

Димитър Герганов

Преди 50 години председателят Мао получил откровение – проблемът на Китай били… врабчетата… Тези малки гадини кълвяли семената и така съсипвали прехраната на трудовите хора. Издадена била заповед и втурнало се мало и голямо да трепе „хвърката напаст” с каквото намери – пушки, прашки, капани и отрови… На партийни събрания отличилите се „ловци” получавали похвала, не толкова усърдните – порицание! Резултатите – няколко милиарда врабчовци били „неутрализирани”, насекомите оставайки без естествен враг, се размножили, реколтата погинала, а 40 милиона китайци измрели от гладна смърт! Оказало се, че Партията атакувала „грешен враг”…

      Не минало много време и Мао вероятно вдъхновен от атлетиката бил споходен от ново прозрение – Китай трябвало да извърши „Голям скок”! От аграрна изостанала страна да се превърне в ускорени срокове във високоиндустриализирана икономика. Нещо като челен съветски опит от първите години след революцията, но в местен вариант. Десетки милиони селяни насилствено били преместени в градовете, закипял бурен труд, земеделието закъсало и отново… глад и 30 милиона жертви.

      Смилил се Бог над Китай и прибрал при себе си Мао, а следващият лидер – Дън се оказал значително по-далновиден. Не се интересувал от „цвета на котката – важното било да лови мишки”! През 1978 г. били стартирани икономически реформи, които за няколко десетилетия превърнали страната в „работилницата на света”. Двуцифрен икономически растеж, колосални търговски излишъци, планини от чуждестранни инвестиции… В мрачните опушени градове изникнали футуристични небостъргачи от стъкло и бетон, построени били хиляди километри магистрали, появили се дори високоскоростни влакове.

    Визитката на днешен Китай включва – най-голямата световна икономика с БВП от над 17 трилиона долара, най-големите валутни резерви – 3,8 трилиона долара, най-голямото население – 1,4 милиарда… най-… най-… най-! Някак логично изглежда китайците да се запишат и с най-зрелищния борсов крах в историята. Шоуто вече започна – само за един месец фондовите борси в Поднебесната империя се сринаха с цели 30%, изтривайки активи на стойност 3,5 трилиона долара, колкото е пазарната капитализация на всички акции във Франция или 60% от значително по-развития пазар на Япония.  

     Повече от 1 200 компании листвани на борсите в Шанхай и Шънджън обявиха, че спират акциите си от търговия, Китайската народна банка намали лихвите до исторически минимум в отчаян опит да налее ликвидност, борсовият регулатор забрани продажбите на акции на притежателите на  пакети от над 5% и ограничи „късите продажби”…  – ала, гаси ли се пожар с бензин!? 90-те милиона китайски спекуланти, от които 80% потресаващо финансово неграмотни продават, ли продават! Паника, алчност, стадни инстинкти – нищо от психологията на тълпата не липсва! А, да, щях да забравя и много лични фалити. Страшно много! За неизкушените в борсовите игри 30% спад може да изглежда като неприятно кървене, но всъщност повечето играчи използват левъридж и дори по-малко понижение за тях означава само едно – Game over!

      Какво ни пука за грижите на китайците, нали си имаме Гърция? Интересува ни и  още как! Изпадне ли Китай в криза, в целия свят ще последва глобална рецесия. Цените на суровините – метали, храни и петрол вече пълзят надолу заради срива в китайския внос през последните месеци. Губят Австралия, Канада, Русия и държавите от Залива, които съответно ще потребяват по-малко европейски стоки. Сериозни сътресения се очакват на туристическия пазар, където китайците със своите 109 милиона туристи  харчат впечатляващите 139 милиарда годишно по различни чуждестранни дестинации. Еврото вече усеща последствията – спад на дяла от 36% на 22% в световните чуждестранни валутни резерви за сметка на долара, който с 63% дял е абсолютен доминатор! „Печеливши” ще бъдат швейцарският франк и златото възприемани като убежища и отчасти недвижимите имоти в смятани за престижни градове като Лондон, Сидни, Ню Йорк…, където притеснените китайски богаташи вече „спасяват” парите си.

     Според някои черногледи финансови анализатори борсовият крах може да се окаже дребен проблем за Пекин, на фона на раздутия „имотен балон”, чието пръсване би имало последици, пред които пораженията от финансовата криза през 2008-ма ще изглеждат като детска игра. И в момента действителният размер на „лошите кредити” е дълбоко пазена тайна, известна на малцина. Срив в цената на недвижимостите ще направи съществуващите обезпечения недостатъчни и ще подкопае кредитните пазари. От там до  верижните банкови фалити разстоянието е само една крачка! Картината на стотици милиони разярени китайци обсадили затворените банки не иска да вижда нито един партиен функционер, защото самата политическа система ще бъде поставена под въпрос! Предстоят интересни времена… или може би вече се намираме в тях!