Експериментът „356“ или Как се живее в Столипиново, една година по-късно

Младежи от махалата отвориха очи за кино и театър благодарение на инициативата

Росен Чепилски смята да продължи реализацията на проекта и за в бъдеще

10 младежи от ромски произход се влюбили в камерата и изкуствата за 12 месеца, искат да продължат да се развиват  

Георги от махалата учи за строител, но гледа към НАТФИЗ. Искам да се занимавам с кино. Харесва ми да съм на сцена. Чувствам се много добре в театралната зала, казва той

Паулина Гегова

Преди година ви запознахме с Росен Чепилски и Борис Бъндев, които без никаква помощ стартираха проект „356“ в квартал „Столипиново“. Чрез камери и обучение на ентусиасти, те събраха младежи от най-голямата ромска махала и им предоставиха една различна гледна точка както за живота в гетото, така и за образование, култура и изкуство.

Сега, година по-късно, 356-те дни изтекоха, но не и инициативата на Росен, който макар и останал сам в тази сложна задача, продължава работа с децата. Срещнахме се с него и трима тийнейджъра от „Столипиново“ в любимия на нас, но и на тях Драматичен театър. Две от момчетата – Васко и Георги са работили и ще продължават да работят с него, а третото тепърва изпитва интерес към инициативата, която е нито социална, нито обществена, а по-скоро лично желание.

-Росене, припомни ни как започна проектът!

Проектът започна  Коледата на 2015г. с желанието и ентусиазма да се случи нещо с хора от махалата, които да заснемат с камери части от техния живот и да правим клипове, които да качваме в youtube канал. До миналото лято се качиха 7 клипа, след което човекът, с който създадохме проекта се отказа и аз останах сам. Продължих с някои от хората в „Столипиново“. След това дойде лятото, ваканция, Георги замина за Германия. Когато се върна нещата пак се нагласиха, но с тази уговорка, че когато започнахме с Борис, всичко беше доста кампанийно, което на мен не ми е присърце. Сега сам мога да взимам решения и проектът няма да е от Коледа до Коледа, а докогато преценя, че е нужен.

-Какво се случи за една година?

Случи се това, което най-малко желаех – малко работа, много медийни изяви. Медийни изяви в добрия и лошия смисъл на думата, защото много от колегите ти търсят някаква нишка, която изкарват от контекста. В крайна сметка, те нямат нищо общо с това, което се случва там и което правим с децата. За 356 дни качихме тези клипове, които са заснети и монтирани в тяхно присъствие. Направихме обучение как се прави slow motion , анимация и други. Имахме контакти и с още хора от махалата и то от различни етноси. Не си поставям срокове и не търся никой. Ако някой иска да работи с нас или ни хрумне идея, я правим. Най-голямата ни идея е да създадем един културен дом в квартала, защото се събираме 5 човека и сме в нашия хол. Но когато се съберем 20, няма къде да се позиционираме. Имахме една среща с Фондация 2019, където им споделихме идеята, но от там казаха, че не подкрепят предложението да има постоянен дом, а трябва да се сменя от локация на локация. Два месеца по-късно, без да ни поканят, те организираха такава инициатива в кино Космос. Така че, на този етап аз не се чувствам в адекватен диалог с тях, поради причината, че говорим нещо, те казват: „Не, ти не си прав“, след което правят същото. Не ме разбирай погрешно – на никого не се сърдя. Бих се сърдил, ако някой се опита да ме скара с децата, защото и такива опити е имало. Но фондации, организации, НПО-та и подобни не ме касаят.

-Колко деца преминаха през проекта?

Четирима, след това още две ромчета, които са и нечуващи. С тях също създадохме клипове. Още няколко младежи и един оператор на 27 години – общо десет.

-Това не е ли много малка бройка?

Това е страшно много! Там има хора, които цял живот не знаят какво правят. И едно момче да се намери пак е много.

-След като минаха първите 356 дни, какво предстои за напред?

Продължаваме с индивидуални идеи. Знам какво ще правя с Георги, но с другите младежи още не съм решил. Не искам да звъня по вратите на хората и да ги подтиквам.

-Георги, на теб как ти се отрази проектът?

Сякаш това да снимам с тях ми беше мечтата. Чувствах се много приятно в „356“. Когато от Фондацията дойдоха, имаше някакви проблеми и спряхме да снимаме, но мисля пак да се върна.

-Ходиш на училище. В кое училище и виждаш ли някаква промяна в държанието на съучениците си спрямо теб?

Аз уча за строител в ПГСТ „Пеньо Пенев“. Девети клас съм и няма никаква промяна в отношението. На съучениците ми им е интересно. При нас няма разделение.

-А от близките ти в махалата?

Те не всички знаят за проекта. От тези, които знаят няма съпротива. Всички ме подкрепят – и родителите и приятелите.

-Какви са плановете ти за бъдещето?

Искам да се занимавам с кино. Мисля да се запиша в НАТФИЗ. Киното и театралните изкуства ме привличат. Харесва ми да съм на сцена. Чувствам се много добре в театралната зала.

-В България развитието на хората, които се занимават с изкуство не е особено лесно. Как смяташ да се пребориш?

Мисля първо да завърша средно образование, след това, както казах, да се запиша в НАТФИЗ. Това е най-добрият вариант. Може пък да замина за Германия, да се запиша в театрално студио или школа.

-Там как гледат на млади хора, които искат да се занимават с изкуство?

Учителите обръщат доста индивидуално внимание на учениците и им дават бъдеще. Дават им насоки и ги подкрепят.

-А в българските училища насоки дават ли ви?

Не! Всичко е общо за всички. Няма учител, който да ни събуди любопитството. Това нещо трябва да се промени.

-Васко, ти също си снимал. За теб какво е камерата? Какво виждаш през обектива?

Камерата за мен е трето око, както казва Росен. Каквото виждаш ти, това вижда и камерата и мисля да продължа да снимам и занапред.