Две бири и музиката да свири!

Иво Дернев

Властите на британския град Ричмънд смятат да намерят начин да забранят на уличните музиканти, които се отличават с посредственост, що се отнася до владеенето на инструментите си, да свирят по улиците. Това е световна новина, гръмнала и разсмяла планетата в твърде близката 2010-а.

Властите на втория по големина град в България и кандидат за Европейска столица на културата- Пловдив забраниха уличните музиканти, въпреки че повечето от тях са излезли от академичните тайнства на прилежащата към територията на града Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство. Това е новината от днес, която би трябвало първо да разсмее, а после да взриви света.

На мен обаче хич не ми е до смях. До взрив- да. Но не и до усмивка. Тъжно е да разбереш, че само за няколко месеца неусетно си заживял в стерилен пансион за девици, по чийто коридори е категорично забранено да се пее, пие, смее, целува. В такъв социален дом започва да се превръща Пловдив с всеки изминал ден с меко казано репресивни управленски решения и действия. След които градът може да се окаже населен от машинки, които се кръстят сред комикси, вместо сред стенописи. Козируват на всеки униформен и костюмиран по улиците, да не би да го глобят. Крачат с терлички върху евтин камък, а не по вековни павета от Марково… пардон- Молово тепе, за да не вдигат шум, че на някой от машинистите може да му призлее. Смеят се в шепи, тъй като уличен Клоун ги забавлява нелегално, а срещу него летят доноси. Запушват си ушите, защото минават край нерегламентиран уличен музикант, който няма разрешително и свири за стотинки, които няма да бъдат обложени. И запушва очи, уста и други отверстия, щом друг робот пие от изпотена халба бира от заведение без зеленина, но с безумно скъпо платено тротоарно право. А пред него крачи куче с чип в гъза, след което търчи стопанин, гонен от частен съдебен изпълнител заради неплатени такси в размер на 113 хиляди пловдивски лева по временния курс на отдел „Местни данъци и такси“.

Но новината от деня в стерилния пансион не е само тази. Николай Пловдивски освети нещо като мазе с шарени тапети, кръстено от  него параклис в източно-православен стил, в което болните в МБАЛ Пловдив ще имат невероятния шанс да се молят за живота си. А кметът ще гради нова Цар Симеонова градина с подземен паркинг за милиони левове, с пейки, копия на уникални фонтани, реплики на това и онова от 1936г. Градина, която ще пустее откъм млади хора заради забраната за бира под звездите. И в която ще има павилион, в който всяка неделя ще звучи камерна музика, а около тях вероятно ще бродят заблудени от нелепия звук бирници, за да им одерат кожата. Излиза, че градим условия за живот, а живот няма. Има  само Местни данъци и такси, с които градим живота, а живот няма. Но има Местни данъци и такси, с които… Оп, машинката ми изпуши… Ще изпия една бира на тротоара. Пред китарата на уличния музикант. С химикал в ръката за „Имам възражения“ под акта за нарушаване на обществения ред и сигурност.