„Аз съм Тошко“. Въпросът е изчерпан!

Харесва ни да живеем в подобна агресивна среда. Иначе няма обяснение защо не помагаме на този, когото убиват, а го снимаме

Любомир Минчев

Ако някой успее да заснеме собственото си убийство , сигурно ще получи „Пулицър“ посмъртно. Защото да филмираш убийството на случаен човек на улицата, вече не прави никакво впечатление. Доволни са само разследващите, но и подобни кадри май вече не им вършат никаква работа.

След  убийство като това на Тошко от Враца, ни идва да крещим: „Това държава ли е!“ И го правим вече няколко дни. Правим го винаги, когато някой така нелепо си отиде на улицата. Солидарни сме с драмата и пишем: „Аз съм Тошко“. С това въпросът е изчерпан.

Може да има някакво продължение, ако крещим: „Това хора ли са!“ За  убийците е ясно. Ще изпитаме  някакво облекчение, ако ги видим обесени на първия уличен стълб. Но някъде наоколо трябва да увисне и безразличието ни. 

Харесва ни да живеем в подобна агресивна среда. Иначе няма обяснение защо не помагаме на този, когото убиват, а го снимаме. В критични ситуации изплува природата ни на воайори. Умираме да гледаме през ключалката  какво се случва в спалнята, тъй като в нашата не се случва нищо. А на улицата няма смисъл и да се крием.  Изглежда е престижно да качиш  в мрежата снимки от едно убийство и гордо да заявиш авторството си.

Това хора ли са? Навярно уплашени хора. Но това е лесен отговор. 10-15 свидетели на убийството  могат да се разправят с убийците. Но няма да им остане време за снимки. 

Те, всъщност, направиха моментната ни колективна снимка – на идиоти, за които е без значение  къде ще ги убият – на улицата, в кафенето, в парка, в леглото.  И ще е хит в мрежата, ако на снимките изглеждат като живи.

„Сигурен съм, ще се съгласите, че убийството може да бъде много по-очарователно и забавно дори за жертвата, ако обстановката е приятна и въвлечените в него хора са дами и господа също като вас.“ Това е Хичкок. Сякаш е бил от свидетелите във Враца. 

Затова по-лесно е да крещим: „Това държава ли е!“  Да, държава е. Всеки ден пускаме снимки от живота в нея.