Асен Асенов: Срам ме е

България обяви пред света, че не просто не цени културното си наследство, а го изпепелява, казва шефът на Едно

Директорът на платформата „Едно“ излезе с публично изказване, относно трагедията, която вчера сполетя Тютюневия град и изпепели три от складовете, обявени за културно-исторически паметници. Ето какво написа Асенов в социалните мрежи:

"Самозапалилият" се склад в Пловдив е най-ярката метафора за това, че България днес гори, а ние се държим сякаш това е кадър от красив игрален филм, получил номинация за Оскар в категорията "специални ефекти". Време е да осъзнаем, че ни остана само една нестабилна фасада, защото всички подпори вече изгоряха.

Усилието, щедростта и родолюбието на един велик българин – дарил тези красиви сгради на общината в името на общественото благо, вчера беше обявено за нищожно. България обяви пред света, че не просто не цени културното си наследство, а го изпепелява. 
Заедно с това неосъзнато изпепелява и себе си.

В тези пламъци изгоря и един от важните проекти, с които Пловдив спечели титлата Европейска столица на кутурата. Като общество, ние имаме достатъчно закони, които да защитят публичния интерес в този случай, независимо, че сградата е частна собственост, именно защото тя е паметник на културата от национално значение. Каквито и да са отговорите от тук насетне – ясно е едно: законите не се спазват и чувството за безнаказаност е толкова силно, че да позволи на достатъчен брой хора да си мислят, че могат да правят каквото си поискат, използвайки евтини трикове с идеята, че всички останали са глупци.

Срам ме е, чувствам тъга, безсилие и гняв… 

Когато в началото на 90-те почти цялото ми семейство емигрира, бях твърдо решен да остана, защото вярвах, че страната ми ще се промени и че за да се случи това, трябва да дам моя скромен принос в този процес. Единственото нещо, което ми даваше сили през всички тези години, беше точно тази вяра и приемането на работата като удоволствие и кауза. Това е и което ме оставяше "над водата" във всички моменти, в които през мен са минавали тайфуни от несправедливост, неразбиране, лъжи и обиди. Винаги е имало и другото и неговата сила никога не е била по-малка.

Днес, заедно с подпорите на този склад, изгоряха и моите собствени подпори. 

Колко пъти всеки от нас е в състояние да си удари главата в стената и после да излекува раната? Моля се за смирение и търпение, защото благодарение на вълшебството на живота знам, че даже след най-тъмната нощ започва нов ден.