Архитекти настояват за изготвяне на инвестиционна програма за 2019г.

Необходим е нов подход в архитектурното изграждане на Пловдив, смятат специалистите

Излязоха с писмо до кмет, председател на общинския съвет и губернатор, очакват отговори на важни градски въпроси

Членовете на Клуба на архитекта професионалист и общественик настояват за изготвяне на ясна, прозрачна и адекватна инвестиционна програма за 2019г. Специалистите са крайно притеснени от това, че времето до годината, в което Пловдив ще е Културна столица на Европа започва тече неумолимо, работата по решаване на градските въпроси е огромна, а усилията в тази посока на този етап са незабележими. Изборите минаха, сега е време за усилена подготовка за голямото събитие Европейска столица. Обезпокоени сме от факта, че процедурите по проектиране и реализация на една такава програма – нови сгради, преустройства на стари сгради, реставрация и консервация на археологически и архитектурни обекти –  изискват много време, а все още не е ясно дали се мисли по такава цялостна програма, която да е степенувана по приоритети и да е обвързана с количествено-стойностни параметри, казват архитектите. Те излязоха с отворено писмо до кмета, председателя на общинския съвет, областния управител и ръководствата на КАБ и САБ, като очакват техните реакции.

Част от въпросите, които вълнуват специалистите би следвало да вълнуват всички граждани. Всички бихме желали да получим отговор на следните питания, които архитектите са отправили към община и КАБ:
1.    Какво ще стане с центъра на града (вкл. форум, одеон) след неуспешния конкурс и липсата на окончателна цялостна визия за него?
2.    Ще се вземат ли мерки за възстановяване на съборените сгради в Старинен Пловдив, част от които са смесена собственост, т. е. и общинска, както и за незавършените и рушащи се частни сгради, някои от които са градоустройствени акценти и влошават визията на Трихълмието – Гръцкото училище, Стайновата къща, Каблешковото училище и др.? Законови механизми има, защо не се използват?
3.    Какво е бъдещето на Небет тепе след категоричното отхвърляне на идейния проект на арх. Ю. Фърков на общественото обсъждане?
4.    Кино „Космос” ще се преустрои ли с подходяща функция за културните събития през 2019г.?
5.    Ще има ли нов ресторант на мястото на разрушения на Данов хълм? Това би бил един добър начин хълма в центъра на града ни да се оживи.

Разбира се, има още много въпроси, които следва да се имат предвид при
изготвянето на цялостната програма – напр. опазването на рушащите се тютюневи складове, приобщаването на реката към градския организъм и др. Важно е обектите да се степенуват по важност и час по-скоро да стартира проектирането и реализацията им, пишат до кмета.

Ето и позицията на Клуба на архитекта професионалист и общественик без редакторска намеса:

За необходимостта от нов подход в архитектурното изграждане на Пловдив

Градовете са символ и двигател на съвременната цивилизация. Възникнали като естествени образувания от нуждата за човешко общуване, те винаги са отразявали устройството на обществото. В съвремието ни, поради големината и сложността им, те се изграждат на основа на устройствени планове за отделни райони, улици, площади. В тях са заложени функционални и физически параметри, организирани в архитектурно-пространствени композиции с тяхното визуално въздействие. Най-важното изискване при осъществяването им е на всеки етап от развитието им да се спазва основната композиционна идея. Така са изградени най-въздействащите в човешката история градски ансамбли като тези в Париж, Петербург, Рим и на много други места – например Пекин, Мексико сити или Вашингтон.
Пловдив също има своите архитектурно-градоустройствени постижения – бул. “Руски” и „гръбнакът” между река Марица и ж.п. ареала – ул. “Ив. Вазов”, ул. „Княз Александър Батенберг” и ул. „Райко Даскалов” са може би най-хубавите улични пространства в страната ни. Свързаното застрояване, с неговия постоянен корниз около красиво озеленените хълмове, са отличаваща града ни характеристика. Всички тези градски ансамбли са изграждани с постоянство и градоустройствена дисциплина в последните 130 години на Третата българска държава.
Но тук трябва да се отбележи, че практиката през последните 30 години показва често несъобразяване с тези устойчиви традиции. Много пъти интересите на отделните инвеститори надделяват над обществените и не рядко сме обкръжени от хаотични, преуплътнени и противоречиви застроявания, а също и лошо благоустрояване, дори в централните части на града. Картината се допълва и от недовършени и/или изоставени сгради, с което става още по-мрачна.
Нека посочим някои случайни, но очебийни примери:
–   Бул. “Руски”/изграждан повече от 110 години/, не намери логичния си завършек при река Марица, а мащаба и архитектурния му образ бяха грубо нарушени от новия търговски Мол, с дължина на фасадата над 120 м и двойно по-голяма височина в сравнение с тази на фронталната застройка на булеварда в продължение на повече от 1 км.
–  Изграждането на нова пунктова сграда до хотел “Марица” го направи излишен и разруши композиционната връзка с панаирния площад, внимателно изграждана в продължение на десетилетия.
–  Не се съобразяваме с мащабните градоустройствени композиции, изградени през 60-те години на територията на целия град. Като драстичен пример ще посочим изящната овална застройка на “градските врати” при Сточна гара, която бе непоправимо компрометирана от банална жилищна сграда в източна посока. По същия начин внимателно подравненото, линеарно огънато и акцентирано в ъгъла застрояване на североизток от моста “Герджика” не намира съответен отговор в северозападния му край.
–  Очакваната с нетърпение нова многофункционална Спортна зала необяснимо не заема естественото й место при голямото градско кръстовище, а е “наблъскана” в недопустима близост до жилищни сгради, пречещи на нейното възприемане.

Този списък от архитектурни въпроси би могъл да бъде разширен, анализиран и обоснован, но това трябва да е дело както на професионалната ни общност, така и на загрижената пловдивска общественост, за което ние неколкократно призоваваме. И това се налага, защото съвременното бурно градско развитие ни поставя пред нови проблеми, изискващи бързи и адекватни отговори. Същевременно ролята на Европейска столица на културата през 2019 година ни изправя пред критичния, обогатен от вековна културна традиция, европейски поглед. Именно това обстоятелство налага нов подход в архитектурното развитие на Пловдив. Характерно за него трябва да бъде ансамбловата завършеност на най-важните обществени пространства, тяхната наситеност с културна инфраструктура и характерното им пловдивско въздействие. Това изисква широк обществено-културен и професионален подход към задачата, да се определят обектите, които трябва да се изградят в посочения времеви хоризонт. Ето някои неотложни, според нас, ансамблови решения:
–    Централното площадно пространство трябва да намери реалистично етапно решение към 2019 г., което не беше поставена задача в проведения конкурс и чийто характер не можеше да даде нужния отговор.    Трихълмието, с неговите уникални по местоположение и въздействие обекти като т. н. Гръцко училище на юг и къщата на братя Стайнови над Джумаята, трябва да намерят своята реализация като места за култура и заедно с многото откриващи се погледи във всички посоки, да бъдат емблема на културната същност на града ни.
–    Трябва да се обърне особено внимание на автентичността при предстоящата реставрация на Небет тепе – тя неизбежно ще привлече вниманието на европейските специалисти и ще повлияе на признанието на Стария град като световна културна ценност.
–   Трябва да се решат всички рекреационни пространства на Сахат тепе, Бунарджика и Джендем тепе, където много е направено в миналото, но предстои много да се развие и довърши.
–   Използването на кино “Космос” като обект на културата е задължително, след като е доказано в проведения младежки конкурс.
–  Наложително е възстановяването и благоустрояването и на много други обществени пространства, като най-показателен пример са терасите на х-л “Тримонциум”, някога емблематични за Пловдив.
И  т. н.  и  т. н.

Необходимостта от програма с културни и обществени  обекти и благоустройствени мероприятия, оформящи архитектурно града ни и същевременно служещи като инфраструктура за предстоящото европейско културно събитие у нас, е ясна. Тя трябва да бъде отговор на вече обявената специална държавна финансова помощ за целта. И това налага обръщането към новия-стар ансамблов подход в архитектурното изграждане на Пловдив. Вярваме, че творчески сили за тази идея в пловдивската културна общественост има. По-голямото предизвикателство е те своевременно да се мобилизират и организират .