Вики Гюлева- първата българка в The Courtauld Institute of art в Лондон

 Виктория Гюлева е човек- усмивка. Младо момиче, което напук на масовата апатия, безперспективност и съответстваща безидейност, решава да последва усета и амбицията си и да направи голямата крачка. Крачка, която е отвежда в Лондон. Решихме да ви разкажем историята на младата дама, тъй като искахме да ви покажем колко важен може да е изборът. И да се усмихнем с усещането, че не всичко е загубено. Тъй като има много представители на това ново поколение, които търсят и ще намерят, за да бъдат двигател на процеси години по-късно тук, в Пловдив.
Току що завършила гимназия Вики е пред най-важното си житейско решение до този момент- как да продължи образованието си. При многото възможности хубавицата решава да не бърза, а да направи избора прецизно, точно, без емоции. Основен фактор във взимане на голямото решение се оказва Модерна Академия Синдикат, която тя записва с още куп млади и амбицирани свои връстници, вече вероятно също избрали своя път. Повлияна от наученото там започва да пътува из света на изкуството, да разглежда  изложби , да проявява огромен интерес към хората, които се занимават с култура във всичките й форми. Вълнува се особено силно от кураторската дейност.  Тогава нейната преподавателка в Синдикат Галя Лардева, която е завършила история на изкуството, започва да й дава насоки и точно като учителката си Вики решава, че иска да следва същото. Лардева й препоръчва супер престижния The Courtauld Institute of art в Лондон, а Вики не харчи много време, за да приеме предизвикателството. А то е голямо, много голямо- в хай скула няма български студенти.
Гюлева пише есе на тема Давид на Микеланджело и модерна фотография на малко момченце в същата поза. След като от The Courtauld Institute of art преглеждат написаното от нея, Вики е поканена на интервю в английската столица. Притеснена девойката отива, но въпросите не са това, което тя е очаквала. Препитването преминало по-скоро като разговор. Били й задавани въпроси от типа какво е успяла да види, откакто е в Лондон, как се чувства там, след което поговорили за есето й и така приключва интервюто. А от тази седмица вече Виктория Гюлева е първата българка във висшето школо за изкуства.
Вики много обича Пловдив, но не смее от сега да предрича как ще се развият нещата след няколко години. Дали ще се върне или ще остане там? Няма отговор- не знае как ще се развие животът й. За нея обаче би било голяма радост, ако бъде активна част в помощ на града през 2019-та.
Много съм щастлива, че виждам града не просто в рамките на България, а като един развиващ се европейски град. Тъй като Пловдив комбинира история с бъдеще. Усещам, че градът върви в правилната посока и след 5 години ще е добил още по-европейски облик и би бил интересен за все повече чужденци, сред които може би и някои от новите ми състуденти, отбелязва на тръгване за Лондон Вики. Госпожица Гюлева казва, че има много хора, които все още са много консервативни и според нея трябва да приемат по-отворено новостите в изкуството.
 Неизменно това, което формира характера на човек на моята възраст освен възпитанието е средата. А средата обикновено е чиста случайност, така че се смятам за късметлийка, с широка усмивка споделя лъчезарната пловдивчанка.
Ние й пожелаваме успех, а на нас си пожелаваме тя да се върне един ден в Пловдив!