Петият най-добър кларинетист в Америка: Музикант е абстрактно понятие

Илиян Илиев иска да наложи специфична техника при обучението на млади таланти

Талантът на виртуозния български кларинетист  Илиян Илиев е оценен дори и зад океана, където от години живее. Там той е определен за петия най-добър кларинетист в САЩ. Преди известно време, обаче, се завръща в България, за да се заеме с Кларинетна академия, която продължава няколко месеца и чийто финал бе ознаменуван преди броени дни с кларинтено матине.

Срещаме се с  Илиян, който е един изключително интересен събеседник, за да разкаже повече за начинанието си. Той казва, че идеята на кларинетната академия е да  не е само за един път, а да е ежегодно.  Много се надява да се засили цялата кларинетна школа, която в момента не е в много добро състояние.  А най-голямото му желание е школата в Пловдив, който е родният му град,  да се доведе до световно ниво, за което, обаче, са необходими много занимания.Илиян споделя, че  в школата е имало около 15 човека, както и хора от Гърция и Македония, които го познават и са дошли заради него.  Самата школа е изключително силно повлияна от именития акад. проф. Петко Радев, носител на множество отличия.

Главната цел на Илиев е да внедри един метод на свирене,който е свързан с най-естественото възприятие на тялото. Този метод  той използва в частност за кларинета, но брилянтният музикант, казва че може да бъде прилаган за всеки духов и дори друг инструмент. Този метод за себе си съм го нарекъл cat tongue, казвам го така, защото котешки език ми звучи глупаво, споделя Илиян. Заимстван  е от една ексклузивна техника, която е много скъпа, тъй като преподавателите са изключително малко. Тази техника се казва техника на Александър и много бих искал във времето това нещо да се прокара като начин на преподаване на музика и  всякакви музикални инструменти, допълва той. Самата техника  не е толкова популярна дори и в Европа, но е изключителна  за използване на себе си. На цялото тяло и ум. Не е медитация, а занимания един с един. В случая учител с ученик. След като мине един период на занимания, специалистът споделя, че действително има разлика преди и след.Той е категоричен, че  музиката в днешно време е лукс.

Относно  така наречените майсторски класове, човекът свирил с едни от най- известните световни музиканти , казва че не го одобрява особено. Майсторският клас е едно малко набедено понятие. Майсторски класове са правили големите, независимо дали инструменталисти или гласове, и това е означавало, че това бил класът на майстора или на мастера. Като например Ростропович, Нойхаус. Велики хора, чието преподаване и свирене е преместило света по-напред като концепция за свирене. Така че майсторски клас са правили хора, които са имали значение. Такъв например е и Ойстрах, велик цигулар. Нашите певци Борис Христов, Гена Димитрова, това са мастери. Истински имена, които действително могат да преместят епохата. Другото, което ме кара да съм против майсторските класове е, че са прекалено кратки. Около седмица-две. В 90 % от случаите, този който води класа остава на пиедестал, а другите, тези  които идват да се учат, си тръгват в повечето случаи с повече питанки, отколкото са дошли, допълва той. Илиян Илиев казва,че е нужно време за това нещо. Просто е нужно време и друг вид занимания, които са дълги-месец-два. Да, можеш да кажеш учих с еди-кой си, направихме концерт и това е.

Според него музиката е сложна материя.  Той пояснява, че преди всичко тя е наука,а музиката като свирене е стъпка номер 325,защото първо трябва да овладееш инструмента.

 Ние си служим с психофизиология. Ако ръката ти е крива и нещо не ти е наред, не можеш да  кажеш изправи си ръката. Психофизиологията е наука, която евентуално води до нелошо свирене. Много често началното обучение е увредено от учители, които не разбират. Ако човек е свирил 7-8 години на един инструмент, неговите естествени процеси се притъпяват. Лице, ръце. Когато говориш ти  функционираш по даден начин, а това, че свириш на инструмент не трябва да ти нарушава нормалните процеси. Но именно това става много често. Парира се естественото възприятие и  след 7-8 години децата са пълни с лоши навици. Езикът не функционира, както трябва, гърлото и ларинксът също. Има изкривяване на ръце, на пръсти. Това е като да ходиш на лекар и 7 години да ти дава грешна диагноза и грешна рецепта. Общо взето тогава резултатът е смърт. Когато процесите на функция са нарушени, не можеш да се развиеш като инструменталист. Музикант е друго. Музикант е абстрактно понятие. Когато си добър музикант означава да можеш да си служиш свободно със себе си и с инструмента . Тогава вече, ако си горе-долу музикален, може да си малко интересен. Именно за това да учиш музика не е едно директно удоволствие. Напротив започваш да учиш музика и няма удоволствие. Всеки казва няма пари, но няма и знания. Има такива, които имат, но страшно малко. Затова е пълно с увредени музиканти, обяснява известният ни кларинетист.

Талантливият пловдивчанин, казва че да свириш на инструмент е изключително деликатно. Затова музикантът не трябва да се поддава на странични пречки и в никакъв случай да не се влияе от цялата медийна суматоха.

Психология и разбиране, усет, инстинкт. Убеден съм, че така трябва да бъде, завършва Илиян.

 Едно е сигурно, когато преподаващият се старае,се получава една светлинка в учащите. Доказателство за това за самите ученици от Кларинетната академия на Илиан. Едни от тях са и Велко Георгиев и Кристиан Костадинов. Кристиан дори, след като съвсем наскоро завършва музикалното училище в Пловдив, есента отива да учи в Холандия, където ще продължава да се развива като музикант.