Бившият вицепремиер
на Белгия Жан Пол Понслет лобира за
ядрената енергетика под тепетата, но
без политика
Жан Пол ПонслетБившият вицепремиер
на Белгия, ядрен инженер, генерален
директор на европейската организация
ФОРАТОМ и генерален секретар на
Европейската ядрена асоциация Жан Пол
Понслет дойде в Пловдив по покана на
БСП, за да говори за енергетика. Ядрена
енергетика. Специалистът се срещна с
бизнеса и браншовите организации, за
да разясни плюсовете от нов АЕЦ у нас,
да говори за безопасност, инвестиции,
но без да споменава за политика. Преди
беседата с предприемачеството той се
срещна с медии, пред които дори не отвори
дума за реакциите на премиера по повод
референдума.
Не е изненада, че съм
застъпник на ядрената енергетика в
Европа, все пак съм ядрен инженер, каза
за увод Понслет. Той подчерта, че няма
ясно обособена европейска политика по
въпроса с ядрената енергетика, тъй като
всяка държава има различна позиция по
този вид производство на електроенергия-
Франция е твърдо „За“, Германия
използваше такива мощности, но се отказа,
а страни като Австрия и Дания са твърдо
против. Всички обаче заедно следели
процесите, без да се месят пряко в
позициите на отделните страни. Защо ни
е нужна ядрената енергетика? За
производството на електричество. Това
производство не генерира въглероден
двуокис. А този бранш спомага за
автономията на всяка държава. Но не и
за независимостта. Вие сте лидер в
Европейския съюз, тъй като ще решавате
този въпрос по пътя на референдума,
което не може да се случи в Белгия
например. Крайната дума обаче трябва
да е на хората. Въпреки, че решението ще
е трудно, защото браншът е труден.
Решението е национално, то ще има
последствия, а не всички хора разбират
от ядрена енергетика. Затова аз съм тук,
обясни Понслет. Той разкри, че 30 процента
от електричеството в ЕС се произвежда
от ядрена енергетика. Има алтернатива.
Въпросът е кой от вариантите е по-добър.
Ядреният е добро техническо решение,
добави специалистът. Колкото до
безопасността- след случилото се Фукушима
всички европейски страни са се усъвършенствали в обмена на информация
по този въпрос.
Колкото до инвестициите-
те са днес и сега. А времевият цикъл на
един АЕЦ е много дълъг- 50-100 години.
Решението, което ще вземете днес, е
ангажимент в следващите 50-100 години. Не
знаем дали след 50 години ще има нефт или
въглища, но реакторът ще работи при
почти същите разходи, тъй като 90 процента
от разхода му е в изграждането, каза
спецът. Именно поради тази причина
според него дебатът е важен, а това, че
държавата прехвърля отговорността на
хората, се случва навсякъде. Това обаче
е и мащабът на риска. А именно- доколко
4 месеца са достатъчни за информирането
на хората.