Река Марица: Парк или канал?

Въпросът с реката обаче не опира само до коритото ѝ, а е много по-комплексен

Теодор Караколев

Няма да изненадам никого, ако кажа, че река Марица не е привлекателна за пловдивчани. Нито ще е новина, че градът я е загърбил и в момента тя по-скоро разделя града на две, отколкото да събира хората.

Така лесно можем да заключим, че е ако искаме да подобряваме някак реката, то трябва да е в посока тя да бъде по-човешка, да има нещо, което да кара пловдивчани да ходят там и това ходене да им бъде лесно и приятно.

Очевидно в следващите години, изглежда ще се работи в насока някаква промяна на вида на коритото на реката. Каква точно ще бъде и дали ще ни хареса тя зависи от много фактори, но важен такъв – вярвам, в последните години доказахме, че е така – е гражданската позиция на пловдивчани. А за адекватна гражданска позиция трябва да има и запознаване с казуса в детайли. В статии в следващите седмици ще се опитам да предложа различни гледни точки и проблеми, свързани със социализацията на реката, добрите и лошите неща, които са свършени до момента и възможните пътища, по които може да се работи в бъдеще.

I – Проучването на УАСГ

Дълги години никой дори не споменаваше реката, та преди 3-4 години бе приятна изненада, когато настоящият кмет Иван Тотев за пръв път повдигна въпроса и взе някакви действия. Тогава (2013) беше възложено изготвяне на предпроектно проучване за „укрепване“ и „социализация“ на Марица в рамките на града. С въпроса се зае Университетът по архитектура, строителство и геодезия в колектив с ръководител доц. д-р инж. Николай Лисев. След техните резултати, през февруари тази година бе подписан и договор за проектиране с фирма, избрана след обеществена поръчка.

Все още не е ясно доколко избраната фирма ще работи открито – или пък общината ще изисква да работи открито – с обществени допитвания, анкети, обсъждания и прочее изобретения на демокрацията. Предпроектното проучване на УАСГ обаче е факт и техните препоръки, на които ще стъпят проектантите, могат да бъдат прегледани и обсъдени.

Можем да сбием анализа на работата на УАСГ накратко: по въпроса с укрепването инженерите са се справили чудесно. По въпроса със социализацията, обаче, съвсем логично – тъй като подходът им е инженерен – работата куца. Заданието им не засяга социализация, функции и приветлив вид на реката, а именно инженерна гледна точка, без навлизане в детайли. Тези детайли от сорта къде ще има кучешки площадки или зони за децата са важни и за тях трябва да се проведе също толкова внимателно и задълбочено изследване, проучване и предложения с конкурс, както и за инженерната част.

По-подробно ще разгледаме предложенията в следваща статия, като по този – и по останалите казуси ще се намесват и независими експерти.

Въпросът с реката обаче не опира само до коритото ѝ, а е много по-комплексен и свързан с други теми:

II – Транспортът

Съществена част е как човек стига до реката – дали ще бъде лесно и привлекателно да се стигне до брега или ще бъде въпрос на множество компромиси със средата. Ще си говорим за това за кого ще се проектира зоната – за автомобилите или за хората, дали акцентът ще пада върху разширяване на булеварда или върху намаляване на трафика около мястото, което искаме да бъде парк за почивка. Примерите от света са доста – от Париж и Мадрид до Сеул. В предложението, официализирано до момента, този въпрос не се коментира изобщо – връзките на реката с града и заобикалящата среда.

III – Икономиката

Що се отнася до някакво място в града, не е важно само дали е лесно да се стигне до там – а и изобщо, защо сте се запътили към него? ОК, по брега на реката е интересно – има вода, пътечки и т.н., но все пак трябва да има сянка, места да седнеш, някъде да си играят децата ти или да можеш на спокойствие да си говориш с приятели. Тоест – трябва да има какво да те привлече там и също – какво да те задържи. Важен въпрос е дали мястото трябва да остане изцяло откъснато от останалия град или са допустими временни търговски обекти – барове, сцени, зони за тематични фестивали (свързани с екология, ръчно творчество, но и не само това) и други… В сегашното предложение също не се коментира този въпрос.

IV – Екологията

Реката преди всичко е природа – вода, растения, птици, риби и т.н. И като друг бонус – естествена природа. Не „зоопарк“, не „градска градина“, „обществен парк“ или нещо подобно, а река с флора и фауна, които са се развивали още от преди най-стария жив град да се роди. Разбира се, реката е претърпяла известни промени за наше удобство, но тук е именно въпросът – как да я променим така, че да не бъде просто един досаден канал, който разделя града на две, а да е интересна природа, шанс за спокойствие в асфалтираното ни ежедневие.

V – Хората

Е, в края на краищата, всичко се прави за хората. А работата в Пловдив е още по-специфична. Тази река е свързана с гражданите от създаването на града – той се е формирал точно тук именно, заради Марица. Така всички фактори, свързани със социология, антропология, т.е. с ежедневните градски навици на хората, с историята, свързана с тази зона на града също са безкрайно важни и трябва да се имат предвид.

По всички тези теми ще си говорим в следващите седмици, а основната помощ ще даде арх. Любо Георгиев, който има експертен поглед, поради професионалния си опит с работа в архитектурно бюро, което се занимава именно с водни проекти, а и впечатление от местната среда, тъй като бе директор на One Architecture Week 2015, с тема река Марица, преди и по време на който се случиха редица изследвания, проучвания, гостуваха специалисти, гости от други градове с реки и т.н. Освен него, по всяка отделна тема ще се включват различни специалисти.

Очаквайте в следващите седмици анализа на проучването на УАСГ.

 

Exit mobile version