История, за която парите не достигат

Едно от най-старите училища в страната се нуждае от спешен ремонт и реставрация

Следите на Пиетро Монтани и Иван Мърквичка са пред разруха

Стефка Георгиева

Пловдивчани имат много причини да се гордеят с града си. Една от тях е Хуманитарната гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, чиито директори са били Найден Геров, Константин Груев, Йоаким Груев и т.н., все бележити и високо образовани българи. Училището е открито официално на 1-ви септември 1850 година, а сградата, в която се помещава днес е построена през 1885 година. В гимназията самият Левски е бил ученик. 

Бележити са не само учителите и учениците на гимназията, а самата сграда, която е обявена за Исторически паметник на културата. Архитектурата и е дело на Пиетро Монтани, който по това време е главен архитект на Пловдив и Източна Румелия.  Негово дело са още областната библиотека и музей (две емблематични сгради на площад "Съединение"), първата палата в Държавната болница, оцелялата първа къща на Люсиен Шевалас – "министъра на цветята". В достолепната сграда не можем да не обърнем поглед и на стенописите, фини и прецизни, за които се смята, че са дело на Иван Мърквичка. Живо произведение на изкуството, което все още функционира и приютява в себе си около 2000 ученика всеки ден от две училища – ОУ „Княз Александър I” и ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“.

Какво обаче се случва с историческия паметник? Разговаряхме с директора на ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“– Соня Киркова, която съвместно със своя екип, се опитва да „закрепи“ наболялата ситуация, с малки частични ремонти, които се оказват крайно недостатъчни за постигане на желания резултат, а именно сградата да блесне в цялата си прелест. За да бъде извършен основен ремонт са нужни 2 неща: първо, поради статута си, а именно недвижима културна ценност с категория „Национално значение“, е нужно разрешение от Министерството на културата; и второ: финансиране, което е така далечно.

Проблемите в сградата са няколко, а най-наболелите теми в нея са течащият покрив, който руши красиво изрисуваните стени и дограмата, която не е сменяна от няколко десетилетия. Г-жа Киркова сподели с нас и за фасадата на цялата сграда, която също се руши и пред която са безсилни да направят каквото и да било. Училищният бюджет не позволява извършването на по-мащабни ремонтни дейности, а за реставрация на фреските и стенописите е абсолютно непосилен. Освен това, за запазването на уникалната архитектура и интериор на сградата е нужен екип от специалисти, които да възвърнат стария и бляскав вид.

Едно от най-красивите места в училището е голямата зала, която вече се ползва само за официални събития, тъй като честата и експлоатация само би влошила състоянието на помещението с прекрасни колони и изрисувани стени. Управниците на града често обещават да подобрят поне до известна степен качеството на работа и обучение в сградата, но това така и не се случва. Сградата, в която е бил гост самият Княз Фердинанд I, пази своята книга на бележитите посетители, но не може да съхрани същината си. Пловдив, като бъдеща Европейска столица на културата, е длъжен да запази историческите си паметници. Целият ръководен екип н ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“ е притеснен от състоянието на училището. Правени са редица опити за подобряването и, изпращани са писма до общината и министерството, но отговор не винаги има, а до действия така и не се достига.

Не е ли време граждани и институции да обърнат поглед към една от големите исторически ценности на града ни? След като предците ни са го създали и опазили, защо ние не съумяваме да го направи и сграда, която е на 130 години, дом на ученици и учители, тъне в нищета? Това ли е приоритета на Пловдив – велоалеи, а не учебни заведения?

Коридорът на училището

Посещението на княз Фердинанд I в ГХП "Св. Св. Кирил и Методий"

 

Exit mobile version