Вместо Деня на труда на 1 май пловдивчани посрещали слънцето на върха на Бунарджика с цигански оркестри

Бутнаха бюфета на Сахат тепе, за да правят въртящ се ресторант, разказва историкът Владо Балчев

Пенсионират човека- архив на Пловдив

Историкът Владимир Балчев застана Под тепето, за да ви разкаже за тепетата. На прицел бяха Сахата и Бунарджика, които в последно време присъстват ежедневно при нас покрай идеите за възраждането на бюфетите по върховете им. Нашите малки тефтери обикалят из целия град и събират спомените за това, което е било преди много години. Офисът на Балчев в сградата на Регионалния държавен архив крие много истории за традициите, хората и историята. Днес  канцеларията е малко тъжна, самият Владо- умислен и мрачен. След толкова години в Архива той получи писмо за пенсионирането си. Не е ясно кой ще поеме щафетата. Сигурно е едно- толкова отдаден човек на професията няма да бъде намерен. Буквално след няколко дни Балчев ще изпразни вечно отрупаното си с памет бюро и завинаги ще напусне сградата на Архива, оставяйки там сърцето и дългогодишния си труд. Докато се подготвя да загаси лампата на малката стая той ни посреща, за да ни говори по темите, които ни интересуват. Прави го така сърцато, както го е вършел винаги. Маха с ръка на въпроса ни за пенсионирането си и казва „Незаменими хора няма”. Точно в случая обаче дълбоко се съмняваме в тази максима…

 Наближава един интересен ден за Бунарджика. Тепето има една голяма слава, позабравена днес – посрещането на Слънцето на 1-ви май. Смятало се е, че на който хване изгрева, цяла година ще му върви, ще бъде здрав, бизнесът му ще потръгне. Още в 3-4 часа сутринта са тръгвали нагоре хората. Обаче не го е имало днешния път, не е имало тия стъпала. Камъни нагоре , една стръмнина. А те- падали са, ставали са, търкаляли са се, но продължавали нагоре. След това е имало яденето и пиенето на голямата поляна на върха. Водели са си цигански оркестър, сред които е имало много интелигенти – те са показвали своите таланти върху цигулка, виолончело и подобни инструменти. Приблизително по това време на тепето е имало и друг знак- славен кафеджия, който обичал да посреща гостите си на върха. После 1-ви май става Празник на труда и така хубавата традиция лека- полека бива забравена. Знам, че младите ще възродят този празник. Има много романтика в него и много неща могат да станат до изгрева- може да подпомогнем демографското развитие на Пловдив, разказва пленително за встъпление Владо Балчев.

Той припомня, че първият нощен бал е бил проведен на Бунарджика. Имало е площадка, където сега е Големият Бунарджик, или дупката от него, на която са изнасяли представления гимнастици. Това тепе винаги е преливало от живот, докато политиката не почва да върши Мръсната си работа. С която през годините, в различни периоди, постепенно убива мощния социален живот по тепето. Общинският бюфет на върха е строен по времето на Божидар Здравков. Бил е знаково място, също като ресторант Големия Бунарджик. Бюфетчето на върха обаче е бил предимно за обикновените хора, а не за важните персони и панаирни гости. Там цените са били доста по-ниски от големия ресторант по-долу по хълма, менюто е било много по-кратко.

И двете заведения обаче загиват, превръщат се в наркомански сборища и остават в архивите. Според някои археолози там е имало античен храм, макар и аз да не съм много съгласен с това твърдение. Дълго време е имало и един друг бюфет, където е сега паркът, имало е дори и една дървена барака, но са работели само когато е било хубаво времето. Колкото до бюфета на Сахат тепе- той беше разрушен, защото искаха да правят въртящ се ресторант. Ще го направим голяма атракция, ще бъде модерно, обещаваха тогава. И какво? Нищо, завършва историкът Владо Балчев.

 

 

Exit mobile version