Изчезналите тепета на Пловдив

През последните 130 години са унищожени четири хълма

Не се знае колко са били разрушени още в древни времена

Владимир Балчев

Войници от Трети артилерийски полк в Пловдив вадят камъни от Лаут тепе за строителство на нови казармени здания, 1895 г.Към средата на XVII в. през Пловдив преминал турският пътешественик Евлия Челеби. Не само преминал, но и оставил подробно описание. Едновременно с това обаче „завещал”  на бъдещите изследователи една загадка – изредил не седем, а цели девет тепета. Ако прегледаме публикациите за историята на Пловдив, загадката ще се изясни бързо. Оказва се, че повечето от изследователите също посочват девет хълма в Пловдив. Към известните по това време седем тепета те добавят също разрушените Каменица и Лаут тепе.

Мястото но Лаут тепе според българска карта от 20-те години на ХХ векСъдбата на хълма Каменица (Петреница) е известна – разрушен е напълно през 1882 г. и на мястото му е изградена Пивоварна „Каменица” (на това тепе е посветена самостоятелна публикация от рубриката „Забравеният град”). Лаут тепе се споменава единствено от изследователите. Историкът Козмас Апостолидис пише, че се издига на 172 м над морското равнище, в австрийска карта от 1903 г. са посочени 173 метра, а в българска карта отпреди век са означени 177, 9 м (т.е. тепето било високо почти 17 м). Според специалистите, ядрото на хълма било от рядък вид андезит, който е открит само на две места в България – в Пловдив и край Витоша. Към края на ХIХ в. тепето било почти непокънато. Разрушаването му започнало с устройването на артилерийските казарми. Единствената запазена снимка е от 1895 г. и показва как войници разбиват скалите, за да осигурят материал за строителството. Няколко години по-късно Пловдивскита община дала възможност на поборниците да ползват безплатно камъни от възвишението, но покрай участниците в национално-освободителните борби се уредили и свои хора на общинарите. След 1915 г. последните остатъци от скалите на хълма били насипани по шосетата за Крумово и Асеновград.

Тържество за откриване на летището в Пловдив през 1932 г.През 1906 г. тук е била намерена мраморна оброчна плочка на тракийския конник, а в непосредствена близост е праисторическата селищна могила Яса тепе. В картите от ХIХ в.,  почти до хълма, е означено село Лаут, което е вписано в османските регистри от 1516, 1530, 1622, 1635, 1651 и 1695 г. При това селото е войнишко, което означава, че е съществувало непосредствено след турското завоевание.

През 1932 г. до тепето тържествено е открито летището на Пловдив.

На фотография от 1968 г. ясно се виждат остатъците от Валели тепе при Чифте баняВ описанието си Евлия Челеби споменава и Валели тепе. По това време имало и махала със същото име. Това означава, че хълмът се е намирал в чертите на тогавашния град. Гръцкият историк Козмас Апостолидис предполага, че става дума за „изломеното северозападно разклонение на Небеттепе”, от което през ХХ в. останал единствено споменът. Указанието на Апостолидис посочва доста точно мястото на тепето – намирало се при кръстовището на булевардите „6 септември” и „Цар Борис III”. От старите фотографии се вижда, че тук в миналото била най-гъсто застроената част на Пловдив. Ясно е къде са отишли скалите на изчезналото Валели тепе.

Карта на австрийския инженер Хохщетер от 1869 г., на която ясно се вижда, че днешният Данов хълм е съставен от две тепета – Топлар тепе и Сахат тепеОснователно възниква въпросът – колко всъщност са били тепетата на Пловдив? Специалистите изреждат девет хълма, но в картата на немския инженер Хохщетер от 1869 г. Данов хълм се брои не за едно, а за две тепета. Южният връх е означен като Топлартепе (от топ, т.е. оръдие). И наистина от това място с оръдейни салюти се отбелязвали празниците. Северният връх пък е означен като Сахаттепе (т.е. Хълм на часовника). Трябва да вярваме на Хохщетер, тъй като инженерът се е ръководил от официалните османски документи.

Останки от разрушени скали срещу днешната градина „Цар Симеон”, 1881 г.Най-лесно е да кажем, че тепетата на Пловдив са били десет. Но знаем ли колко хълмове са изчезнали още в древността? Античният Пловдив е бил много голям, южната крепостна стена минавала по днешната улица „Капитан Райчо”, акрополът обхващал значителна територия. И навсякъде камъкът бил основният строителен материал.  Наясно ли сме къде са се намирали кариерите? Практиката показва, че са предпочитани малките хълмове, защото там скалите се разбиват най-лесно.

Така че на въпроса колко са били пловдивските тепета, няма как да се даде отговор.Някогашното село Остра могила (сега квартал Остромила) в старинна гравюра от началото на XIX в.Проект за трамвайна линия Пловдив – Станимака (Асеновград), на който е означена гара Остра могила, 1905 г.

Exit mobile version