В класната стая: Какво е да си учител на 24?

Никога не съм очаквал да стана учител, но вътрешно винаги съм имал този копнеж, споделя Васил Атанасов

Както вече ви разказахме, има добри примери в родното образование. Дали е училище, учител или всеотдаен човек, който иска да промени към по-добро средата на малчуганите – това е без значение. Подобна кауза не се води от един човек или учебно заведение, а от всички ни.

Днес ще ви разкажем още една история от класните стаи. Това е историята на Васил Атанасов, който стана учител на 24-годишна възраст. Васил завърши Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ със специалност „Психология“, но корабът на живота го изпрати в малко по-различна посока от очакваната. Той взе участие в програмата „Заедно в час“, чиято цел е да призове все повече млади хора да влязат като преподаватели в класните стаи. Така Васил Атанасов се оказа учител в СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ във Ветрен. Ето какво разказа той за програмата и за самите ученици пред Стефка Георгиева за КАПАНА.БГ:

Как се реши да участваш в програмата „Заедно в час“?

– Не беше трудно. Така или иначе винаги съм искал да работя нещо, което да изисква от тебе креативност и едновременно с това да има добавена стойност в обществото. Така стигнах до заключението, че включвайки се към фондация „Заедно в час“ това мое желание има огромен шанс да се превърне в реалност – това и се случи няколко месеца по-късно.

Очаквал ли си някога да бъдеш учител?

– Честно казано – не, но вътрешно винаги съм имал този копнеж. Най-вероятно той е бил подхранван в голяма степен от вътрешното ми възхищение спрямо учителите и приноса, който те са имали и имат към поколенията деца и младежи, пораснали пред очите им.

Какво е усещането да даряваш децата със знания?

– Вълнуващо… И под това имам предвид всякакви „вълнения“! Понякога изглежда сякаш се носиш по правилното течение, а на моменти – чудиш се как да смениш курса, борейки се с някоя „буря“ в класната стая (ха-ха). Все пак, прекрасно е да имаш допир до две дузини човешки души с мечти и потенциал, чакащ да бъде открит и разработен.

Какво ти дават децата?

– Опит, емоции, надежда, обич… Понякога притеснения, а понякога след поредния футболен мач, в който сме победили „по-големите“ – масаж в междучасието. Тези моменти са ни любими! ?

Мнозина твърдят, че днешните деца са проблемни в училище. Ти на какво мнение си?

– Децата стават проблемни тогава, когато са замесени в проблеми или произхождат от такива – поне така мисля аз. „Няма как да си в кухнята и да не се вмиришеш на манджа!“ – грубо казано, макар, че съм слушал и по-груби аналогии, за съжаление. Проблемът относно „проблемните деца“ е сложно уравнение за решаване, с много параметри и с много неизвестни. Има и нещо друго – смятам, че предизвикателството тук е двустранно. Понякога е еднакво трудно както да вмениш знания, умения или нагласи у деца, изоставащи с даден, регламентиран материал, така и да задълбочиш, заинтригуваш и дадеш поле за изява на деца, видимо напредващи по-бързо от всички останали – т. нар. гении. Затова и не съумявам да дам нещо по-конкретно като отговор… ?

Учебните програми през последните няколко години се промениха. Смяташ ли, че съответстват на възрастта и интересите на учениците, т.е. привличат ли вниманието им?

– Тук единственото, което мога да кажа е, че има какво да желаем още. Да желаем, но не от „онези от горните етажи на управлението“ (както обичаме да казваме напоследък), а по-скоро от самите нас – учители, родители, общество. Все пак, и най-неподходящата учебна програма е по-добра от никаква. Тъй, че дори и в момента да не сме още пристигнали в „Обещаната земя“, то може поне да търсим посоката към нея.

Цялото интервю може да прочетете на КАПАНА.БГ

Exit mobile version