В политическа проповед Николай Пловдивски атакува образованите на Запад българи

В типичния си стил Николай Пловдивски превърна словото си за Деня на Съединението и празника на Пловдив под купола на храм „Св. Богородица” в политическа проповед . Чуха я куп актуални в момента политически физиономии от всякакви политически сили, които в момента се борят за одобрението на избирателя. А някои от тях напуснаха църквата по време на речта.

Митрополитът заяви, че омразата на политическа основа вече граничи с истерия. Привидя Испанската инквизиция в днешната политическа реалност у нас. Посочи, че тя е дело на западната църква, след което се спря на българите в чужбина, които са се образовали на Запад и са започнали да се връщат в България и да говорят за политика.

„ Оказа, че освен знания, които те първа ще очакваме да приложат, някои от тях са попили и презрение към родното. Неуважение към родителите. Краен индивидуализъм. Материализъм. Егоизъм. И на всичко отгоре готовност да налагат наученото насила, с методите на инквизицията. Те говорят за политика, но на практика се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква религия на омразата, ако изобщо може да има такава”, каза Николай Пловдивски.

Думите на митрополита очевидно засегнаха някои от представителите на Продължаваме промяната в църквата. Именно ПП е формацията, на която лепнаха етикетите „Харвард” и „западно образование”.

В началото на словото си Николай Пловдивски отбеляза, че когато го е подготвял е решил да прегледа какво е казал в предишните години. Като изброи няколко цитата от пресата на независими коментатори като „Яростна конфронтация”, „Голямото мразене”, цитирани от него и преди години.

Тези думи много ясно назовават състоянието, в което е изпаднало обществото ни- омраза, безпаметност, гняв, егоизъм. Това съм казал преди девет години. Ако прегледаме вчерашните публикации в социалните медии сигурно ще прочетем същите заглавия. 9 години все едно и също. Омраза до степен на безпаметност. Гняв. Егоизъм. Съгласете се, че това не е нормално.

Не мога да не отбележа обаче, че се наблюдава известно развитие. Ако преди омразата беше насаждана и нагнетявана по-скоро по принципи, от две години насам тя вече добива персонифицирани черти. Сега конкретни групи хора биват призовавани да мразят други конкретни други групи  хора. Младите да мразят старите. Хората от центъра да мразят хората от покрайнините. Слушащите един вид музика трябва задължително да мразят слушащите друг вид музика. Работещите в сферата на високите технологии да се отнасят с пренебрежение, да не кажа презрение, към обикновените работници. Излиза, че ти вече не можеш да се идентифицираш с определен социален кръг ако задължително не мразиш хората от другите социални кръгове.

За омразата на политическа основа изобщо да не говорим. Там тя вече граничи с истерия. В омразата на политическа основа се очертава една още по-опасна тенденция. Напоследък започнахме да чуваме призиви за елиминиране и едва ли не физическо ликвидиране на конкретни личности, назовавани поименно. Имам чувството, че се връщаме във времената на испанската инквизиция, когато самозабравили се хора, присвоили си светска власт, са изгаряли на клада тези, които не са мислили като тях след скалъпени, фарсови съдебни процеси. Провеждани уж от позицията на някакви ценности. За никакви ценности не е ставало дума, а само за утвърждаване на груба безчовечна власт. За политика, представяна като религия.

Искам много добре да запомните, че инквизицията като институция е изобретение не на православната, а на католическата църква. На западната църква. Тормозенето, унижаването, малтретирането и унищожаването на хора заради убежденията им или защото ги смятаме за по низши от нас, или просто защото не ни харесват, са средновековни практики, въведени на Запад, които ние, Светата православна църква, смятаме откровено за еретически и категорично отхвърляме и осъждаме. Ако там най-важната ценност е да управляваш с надмощие, а методът за постигане на надмощие е разделяй и владей чрез сеене на омраза, то за нас най-важната ценност е любовта. А методът за изглаждане на противоречията се казва диалог и съборност.

Когато казвам това се замислям и върху нещо друго. От началото на прехода българите изпращат децата си радушно на Запад с хиляди и хиляди, за да учат там и да попият западните ценности. Сега те започнаха да се връщат и се оказа, че освен знания, които тепърва ще очакваме да приложат, някои от тях са попили и презрение към родното. Неуважение към родителите. Краен индивидуализъм. Материализъм. Егоизъм. И на всичко отгоре готовност да налагат наученото насила, с методите на инквизицията. Те говорят за политика, но на практика се държат като религиозни фанатици, изповядващи някаква религия на омразата, ако изобщо може да има такава. Тази война на омразата, в която нашите деца стават инструменти на злото, трябва да спре веднага. Всички сме длъжни да го направим. А ако има възрастни, които ги насъскват и се възползват от неопитността им, те трябва да бъдат изобличени сурово от цялото общество”, заяви в речта си Николай Пловдивски.

Митрополитът говори за Запада, но пропусна да отбележи какво се случва на изток от нас. Тъй като сякаш него описа. Събития, провокирани от краен индивидуализъм. Материализъм. Егоизъм. Които се налагат с методите на инквизицията, за утвърждаване на груба безчовечна власт.

Exit mobile version