„Трезор за идеи” или „Идеи в трезора”… Възможно ли е чудо със сградата на БНБ

„Трезор за идеи“. С това неособено креативно име кръсти концепцията си за набиране на идеи за функционалност и обживяване на бившата сграда на БНБ община Пловдив и конкретно екипът на зам.-кмета Пламен Панов, който се е заел да работи по бъдещето на паметника на културата.
С днешната заявка градската управа даде сигнал, че има някаква амбиция да направи чудо в Пловдив- да реализира прозрачен конкурс, в партньорство с гилдиите, в случая с Камарата и Съюза на архитектите. Дали то, чудото, ще се случи в цялост, от реализирането на „Трезор за идеи“, с генериране на качествени концепции за социализацията на емблематичното здание на Малката главна, до финансирането и реализирането на някоя от тях? Трудно някой може да се ангажира с отговор на този въпрос. Не го направи и градската управа днес.

Община не се ангажира по никакъв начин с резултатите от конкурса, което го прави единствено пожелателен. Или иначе казано- може и да се случи нещо, ама може и да не се случи. Като второто е много по-вероятно. Не е ясно какви идеи ще генерира въпросната конкурсна процедура и кои ще са хората или екипите, които ще ги разработят. Нито една уважаваща себе си организация, институция или дизайнерско студио например няма да участва в „събиране на идеи”, без абсолютно никакъв ангажимент към реализирането им. Още повече, че наградният фонд е меко казано несериозен- по 3 хиляди лева за трите най-добри проекта, според комисията. Това едва ли е достатъчно привлекателно за нещо повече от ученически колектив например.

Редно е да поздравим Пламен Панов и екипът му за комуникацията на конкурса, изработения сайт, английската версия, която отваря възможност за международни участници, специално направените нови профили в социалните мрежи. Но на всички ни е ясно, че това е конкурс за картинки и резултатът от него ще бъде изложба в 3 пана върху все така неугледните стойки на Римския стадион например.

Дори самите организатори наричат инициативата “състезание” по „събиране на идеи” без какъвто и да било ангажимент. “Представянето и подаването на концепциите не е обвързано с изработването на архитектурен проект. Състезанието е за идеи за нова функция на сградата и не представлява конкурс за идеен инвестиционен проект”, се казва в специално изработения сайт „Трезор за идеи”. Въпросът е защо след като общината не поема никакъв ангажимент прави такъв конкурс и какви идеи очаква да събере в „трезора” с начина, по който се прави процедурата. Която се реализира с гласувани от местния парламент 20 хиляди лева за „състезанието”, 9 хиляди от които за награден фонд, а останалите вероятно за изготвянето на специалния сайт.

Каква ще бъде съдбата на БНБ явно остава в сферата на мечтите, защото организаторите дори не изискват план-сметка за “идейния проект”- ясен сигнал за “пожелателния характер” на самоцелната инициатива.

Но пък нека допуснем, че в горните изречения бъркаме заради предубеденост. И да си представим следното: новината за конкурса, състезанието на идеи или както му казват от екипа на Пламен Панов, достига до офиса на „Норман Фостър студио” в Ню Йорк. Екипът харесва идеята, сградата, “свободата”, която заданието им дава “да мечтаят”. Студиото на Фостър изпраща на 2 табла А0 концепцията за развитие, в което включва техните дългогодишни партньори от „Галерия Гогосиан” в създаването на музей за съвременно изкуство с работи на Уърхол, Кунс, Баския. Студиото е изненадано, че никой не изисква от тях инвестиционен план, бюджет или план на реализация и управление на бъдещият музей. Но в заданието пише: “ Очакваният резултат е откриване на възможност сградата да бъде отново във фокуса на околната територия чрез създаване на семантична връзка (физическа/виртуална/ концептуална/артистична) не само с прилежащата територия, но и с цялостния градски организъм.” Студиото харесва концептуалната нотка, липсата на каквито и да е творчески ограничения като бюджет, схеми, чертежи. Та проектът на Фостър и Гогосиан идва до Пловдив, минава през критичната оценка на КАБ, САБ, Отдел култура, няколко пловдивски художника например, един поет и един журналист, и печели първа награда. Платната се принтират, окачват се на счупените стойки на Римски стадион, подпират ги с две тухли четворки или четири плочки, за да не ги духне вятърът, а Студио Фостър получава 3000 награда за участието.

Как ви се струва? Въображението ни също няма граници, както и конкурса. Но опитът ни говори, че подобна пожелателна инициатива няма да ангажира дори студент от УАСГ. А сградата на БНБ след конкурса ще остане под ключ. А генерираните идеи ще се складират в плътно затворен трезор в подземията на зданието, ако всъщност това са имали предвид авторите на концепцията- да се съберат едни идеи, добри или лоши, и да се заключат завинаги на сигурно.

Изводът е, че в следващите 4 години много ще се говори за бившата банкова сграда, но нищо по нея няма да се случи. Гледайте БНБ и мислете за Космос и 15-годишната сага с киното.

В трезора на сградата на БНБ
Exit mobile version