Пловдивски общественици, свързали живота си с украински градове

Украинските градове станаха част от нашето ежедневие в последните близо два месеца. От новинарския поток пристигат информации за редица места в днешна Украйна – Киев, Одеса, Николаев, Черновиц и други. Част от тези места са свързани с българската, както и с пловдивската история и личности, свързали живота си с нашия град. През годините те са били част от различни държави, но днес са част от Украйна и тук ще обърнем внимание на тях.

Още от 10 век и приемането на християнството в Киевска Рус, България и Киев са в постоянни културни връзки. През Средновековието български книжовници и църковни лица заминават на север, за да спомогнат за християнизирането на региона. Двама българи в годините около падането на царството ни под Османско владичество стават и митрополити на Киев – Григорий Цамблак и Киприан. След това процесът се обръща: на север се пазят множество книги, които помагат за образованието и опазването на културата на поробена България, чак до Възраждането и Освобождението, та и в десетилетията след това. Някои от хората, прекарали част от живота си в днешните украински градове са свързани и с Пловдив.

Найден Геров – след гръцкото училище в Пловдив, в Ришельовския лицей в Одеса

Един от най-бележитите пловдивчани Найден Геров е свързан с Одеса, където получава своето образование. Той е създателят на първото училище с ранг на гимназия в България – пловдивската Мъжка гимназия през 1850 година. Преди да се оформи училището „Кирил и Методий“ в известната днес сграда „Жълтото училище“ в Стария град, Геров учи в тогавашната Руска империя. Той е от Копривщица, но като много копривщенци пристига в Пловдив, където учи в гръцката гимназия между 1834 и 36-а година, а в последствие в Копривщица при Неофит Рилски.

През 1839 година Геров заминава за Одеса, където завършва престижния Ришельовски лицей през 1845 година. Там той издава книги и учебници. По време на Кримската война отново е за кратко в Одеса, преди през 1857 година да бъде назначен за руски консул. Геров остава в Пловдив до смъртта си през 1900 година.

Иван Вазов пише „Под Игото“ в Одеса след падането на княз Александър Батенберг

Творчеството и ранния живот на Иван Вазов е свързано със Сопот, но Пловдив също е важна част от пътя на Патриарха на българската литература. На 16-годишна възраст той се записва в Мъжката гимназия – същата, основана от Геров – но вече ръководена от Йоаким Груев. В последствие той на няколко пъти се връща в Сопот, живее за кратко и в емиграция в Румъния. След Освобождението Вазов се установява в Пловдив, като развива обществена и научна дейност, част е и от политическия живот на Източна Румелия. Тук той пише някои от най-знаменитите си текстове – Епопея на забравените, Немили-недраги и др.

След Съединението през 1885 година политическият живот у нас е особено бурен. Княз Александър Батенберг е свален с проруски преврат, който обаче няма успешен са русофилите край и Вазов, който е поддръжник, емигрира в Одеса. Там той прекарва известно време, през което пише най-знаменитата си творба – „Под игото“.

Митрополит Максим, учил в Киевската семинария преди Освобождението

Пловдивският митрополит между 1906 и 1938 година Максим прекарва няколко години в Киев – връзката с днешните украински земи е по-ранна, но с Пловдив – по-късна от на Вазов. Максим учи в Киевската семинария между 1877 и 1881 година. Любопитни са разказите му за празнуването в Киев на празника на св. св. Кирил и Методий, за посрещането на княз Александър Батенберг и други подобни. Максим е имал желание да продължи образованието си и в Духовната академия, но архиереите в Екзархията са го повикали, поради липсата на достатъчно образовани кадри в Цариград.

След кратък период като Скопски митрополит, Максим пристига в Пловдив през 1906 година. Над 30 години той е пловдивски митрополит до смъртта си през 1938 година. Това са едни от най-активните за пловдивската епархия години като обществена дейност, за строителство на храмове и развитие на енориите, както и справянето с последствията от множество катаклизми – вълната от бежанци от Тракия и Македония, както и Чирпанското земетресение от 1928 година.

Алеко Константинов и годините в Николаев – след Освобождението

Алеко Константинов е слабо свързан с Пловдив – роден е в Свищов, а професионалната му кариера минава основно в София. Последният му път обаче започва именно от Пловдив – той е убит при политически атентат край Пещера, като предния ден той е прекарал именно в нашия град.

След получаване на образование в Свищовското училище и Априловската гимназия в Габрово до 1877 година, той заминава за чужбина след края на Освободителната война. Първоначално учи в Николаев, а след това завършва право в Одеса през 1885 година. Следващите 12 години отдава на България, до злополучния 11 май, когато е прострелян край село Радилово.

Митрополит Кирил, завършил докторантура  в Черновиц

Първият български патриарх от най-новата ни история – пловдивският митрополит Кирил е свързан и с днешния украински град Черновиц. Самият град има бурна история като гранична територия – само за няколко години той преминава между владение на Австро-Унгария, Румъния и Украйна. В междувоенния период, когато Кирил е там, е част от Румъния, но днес се намира на няколко километра в Украйна.

Той е роден като Константин Марков в София и първоначално учи богословие и философия в Белград и Загреб. В самия край на 1923 година е подстриган за монах с име Кирил, а няколко месеца по-късно заминава да учи в Черновицкия университет, където учи до 1926 година, а през 1927 година защитава и докторска дисертация. Той постепенно се изкачва в църковната йерархия до 1938 година, когато след смъртта на митрополит Максим самият той заема епископската катедра на Пловдив. Митрополит Кирил е сред хората с основна роля за спасяването на българските евреи. След 9 септември за известно време е арестуван от новата комунистическа власт, след което е освободен и върнат на поста си. По-късно става екзарх, а през 1953 с възстановяването на патриаршията и патриарх български.