Пловдив вече има храм „Свети Архангели“, защо е нужен втори?

Съобщението от митрополит Николай Пловдивски за строителството на нов храм буди учудване

„Бог така промисли, че малко над съборената църква Свети Архангели, г-н Гергов дари място за нова църква, която ще носи същото име“ – с тези думи негово високопреосвещенство пловдивския митрополит Николай съобщи за плановете на епархията да строи нов храм на Джамбаз тепе. Наскоро Пловдивската митрополия получи като дарение имотът на бившето Гръцко училище над Понеделник пазара – сърдечно дарение от бизнесмена Георги Гергов (сам той получил това също почти, като дарение от предходни политически власти, но за това друг път).

Николай Пловдивски обяви – строи нова митрополия на хълма и църква до Гръцкото училище

Плановете за преместване на митрополията там не са особено странни. Пловдивската епархия е една от най-големите и управлението ѝ, вероятно, се нуждае от голяма и достатъчно удобна сграда, сравнена с малките канцеларии до „Света Марина“. Дали едно от най-недостъпните с автомобил места в града е най-подходящото не смея да коментирам, но със сигурност по-голямата площ на Гръцкото училище ще е от удобство за митрополията.

Учудване обаче буди желанието там да се строи храм. На всеки вярващ и повечето невярващи пловдивчани е ясно, че храмовете в Пловдив са празни, с изключение на Рождество и Възкресение. При редовните седмични служби храмовете са далеч от препълване, повече хора има единствено по храмовите празници – особено що се отнася до храмовете в Стария град. Нужда от нов храм, специално в центъра на града, на високо и недостъпно място, няма, ако въпросът опира до това къде да ходят хората.

В същото време в Стария град не може да се оплачем от липса на храмове. От входа на Гръцкото училище, само с един завой, на около 100 метра е „Свети Димитър“. Още стотина метра и сме пред катедралния храм „Успение Богородично“, а на 30-ина метра от него е малкият храм „Свети Николай“. В другата посока, също на 5-10 минутки пеша са „Св. Св. Константин и Елена“ и „Света Неделя“, в чиито двор има и параклис „Въведение Богородично“.

Част от тях се нуждаят от ремонтни дейности и поддръжка, чистене на стенописи и други инвестиции – ако има излишни средства, може би, е по-подходящо тези вече почти 200 годишни културни, исторически и църковни ценности да се опазят, вместо да се строи нов храм в историческа среда, който също ще пустее?

Още по-интересна е и аргументацията на митрополит Николай – в подножието на Джамбаз тепе е имало храм „Свети Архангели“, и сега трябва отново да се построи нов. Действително такъв храм е съществувал – около входа на Тунела днес. Той е разрушен – но през 1941 година е открит негов „наследник“ – храмът в гробищата на Цариградско шосе. Той е обявен именно за наследник на изчезналия храм, когато е завършен и осветен. Съществуването на два храма с един и същ покровител няма да е прецендент за Пловдив – вече имаме два храма „Севти Николай“ (един в Стария град и един в квартал „Христо Смирненски“).

Нужно ли е обаче в град Пловдив да има и втори храм, посветен на Светите Архангели? Защо трябва да се унищожава паметта на гробищния храм „Архангел Михаил“, посветен на този покровител именно, заради храма, който днес отново ще се пресъздава? Годините са оформили комплекса на Стария град по специфичен начин – с толкова много и нагъсто храмове, строени през Възраждането и едва запазили се до днес. Един нов храм би трябвало да се издига чак, след като останалите храмове по Трихълмието са пълни с миряни редовно, и са в отлично състояние.