Петър Манджуков стана архонт в Пловдив

Кметът е дарил 130 000 лева за новия храм в Тракия

Image title
Квартал Тракия си има вече източноправославен храм. „Свето Преображение Господне“  отвори официално врати днес като затова многократно се благодари на бизнесмена Петър Манджуков. Той е изпълнил повече от исканията на епархийския съвет. Не за първи път подпомага българската църква. Давал е дарения за параклис в кукленския манастир, украсите на храмове в Смолян и Пампорово и редица други свещени места. За тази си дейност той днес официално получи званието „архонт“. Награда-отговорност, защото след получаването на титлата трябва да продължи подпомагането на храмове и църкви. Той получи и грамота от епархийската църква, която е архонтски знак номер едно. Благодарение и грамоти получиха персонално и други дарители и спонсори. Здравко Димитров, дарил камбаните за едната камбанария и Иван Тотев, дарил камбаните за другата камбанария. От кмета ни, параклисът е получил 130 000 лева за вертикална панировка на храма. И двамата получиха грамота за дарителство. Такава грамота взеха горди в ръцете си кметът на Тракия Костадин Димитров, Венелин Чавдаров за помагане направата на архиерейския трон, Александър Чакмаков за полилеите, Юлиян Инджов за гранитния под, братя Диневи и други имена. Благодарение на дарителните проекти на архитект Димитър Ахрянов, храмът е толкова красив.
 Митрополит Николай отслужи литургията. Извиси дарителя Манджуков, като че ли повече от Бог. „Аз господарят на този храм ви подканвам ДА СЕ ИЗДИГНЕМ НАД СУЕТАТА и да вървим по пътя на спасението!“, препоръча на миряните владиката, а само час по-късно преспокойно влезе в суперлъскаво Ауди, разбира се не си позволи умората да шофира сам, а друг управляваше. И някак искаше простодушието да забележи къде се повози Николай, защото с охлювско пълзене се замота пред храма и даже разговаря с двама-трима, почти подавайки се от прозореца на черния лъскав звяр.
 Имаше много бизнесмени и милионери в пред и около храма. Те влязоха в лъскави лимузини за космически суми. Но тези хора не носят свещени кръстовете по вратовете си и не говорят за чиста душа и бегателство от суетата.
 Дали митрополит Николай благодари на работниците, на които изгрубяха ръцете, за да направят храма, тези хора, които са оставили пот и труд в тухлите на новата църква? Мисля, че веднъж ги спомена между другото.
 

 Но и хората около храма малко отвисоко се присмиваха на иконите. Почти никой не бе там заради Бог, Библията, душата или вярата. Все пак раздаваха безплатни кюфтета и хляб. Отнякъде се чу жена да казва по телефона „Ами днес освещават църквата и висим тука“ !Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title
Image title

Exit mobile version