Нидерландия вдига ветото за влизане на България в Шенген

Нидерландия даде съгласието си за присъединяването на България към шенгенското пространство, съобщи нидерландското министерство на правосъдието в петък, слагайки край на дългогодишното противопоставяне на страната на този ход, съобщава dnevnik.bg.

По-рано днес (15 декември) министър-председателят Николай Денков каза пред журналисти в Брюксел след края на заседанието на Европейския съвет, че очаква позитивни новини. Премиерът изтъкна, че през днешния ден е имало решение на нидерландското правителство по темата.

„За да стане това възможно, беше извървян дълъг път през последните месеци – приетите закони в Народното събрание, работата по вдигане на специалния механизъм за наблюдение на България, който е свързан с върховенството на правото, позитивните резултати от мисията, която дойде през ноември в София с участието на Нидерландия и Австрия. Всичко това бяха правилните знаци и те доведоха до това, че очакваме положително развитие от Нидерландия“, заяви министър-председателят.

„Радвам се да съобщя, че днес правителството на Нидерландия информира парламента за подкрепата си за присъединяването на България към Шенген. Нидерландия вече изрази през декември 2022 г. подкрепата си за пълното прилагане от Румъния на правните изисквания за Шенген. Моите поздравления и на двете страни за добрата работа!“ – заяви Вилмейн ван Хаафтен, посланикът на Кралство Нидерландия в Румъния в съобщение в платформата Х.

Позицията трябва да бъде внесена в нидерландския парламент, който следва да вземе и крайното решение за вдигане на ветото от тяхна страна.

Разпределението на политическите сили там се промени след изборите, на които изненадващо силно се представи евроскептичната партия на Герт Вилдерс. Но това усложни и сглобяването на управляваща коалиция, като преговорите за съставянето ѝ могат да отнемат месеци. През това време продължава да действа правителството на премиера Марк Рюте. То ще продължи да е на власт и ако се стигне до невъзможност за негов наследник и се отиде на извънредни избори.

По отношение на Австрия преговорите продължават, добави Денков. По думите му към момента се разменят възможни текстове как би могло да изглежда едно решение. „Докато не е договорено, всичко са предварителни разговори“, заяви още министър-председателят.

Премиерът и румънския президент Клаус Йоханис са разговаряли за Шенген в кулоарите на Европейския съвет с канцлера Карл Нехамер и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Може да се смята, че ходът на Марк Рюте засилва натиска над Нехамер също да промени позицията си, тъй като Австрия може да се окаже единственият несъгласен при това с изисквания, които не са толкова конкретни, колкото нидерландските, поради което и няма как България и Румъния да ги покрият.

Виена има идея за поетапно влизане на двете държави в зоната за пътуване без паспортен контрол – първо от летища и пристанища и после по сухопътните граници, но без ясни срокове за втората стъпка. Румънски медии твърдят, че Букурещ изглежда склонен да обсъди и приеме такъв компромис въпреки минусите, че колоните от товарни камиони, чакащи с дни по границите с България и Унгария няма да изчезнат. Българската позиция е по-твърда – ясно решение на Виена с конкретни срокове за изпълнението му и пълноправно членство в Шенгенското пространство.

Съгласието, когато бъде окончателен факт, на всяка от страните може да бъде обявено на Съвет на ЕС – не само на такъв на министрите на вътрешните работи и правосъдието.

Вчера премиерът Николай Денков информира от Брюксел, че Унгария е поставила условие, че ако таксата за пренос на руски газ през България не бъде премахната, ще блокира приемането ѝ в Шенген. Той добави, че българските власти са решили да не рискуват, тъй като въвеждането на таксата не е решаващо от гледна точка на общата политика на Европа.

В този контекст и предвид цялостното отношение на Будапеща към Европейския съюз изглежда логично българското правителство да направи всичко възможно да използва натрупаната енергия по темата да бъде използвана в следващите седмици. Причината е, че след Испания временен председател на Съвета на ЕС става Белгия, но от 1 юли 2024 г. председателството се поема от Унгария.