Мария Широколийска: Културата може да ни спаси от омраза!

Пловдивска контрабасистка, чиято щастлива, мокра усмивка от откриването на Олимпиадата в Париж, обиколи социалните мрежи, разкрива тайни от кухнята на спектакъла

Пловдивчанката – едно от световните имена в музиката, разказа и за подготовката за спектакъла, започнала година по-рано и пазена в пълна тайна, за репетициите през нощта дни преди откриването, за усещането да си сам пред Айфеловата кула и на Трокадеро

Дъждът е бил неочакван участник в церемонията за откриването на Олимпийските игри в Париж 2024 година. До последно организаторите били сигурни, че няма да вали. Това стана ясно от участието на пловдивчанката Мария Широколийски – първи солист на групата на контрабасите в Националния оркестър на Франция, в БНТ подкаст “Къде живеем?” с Камен Коларов. Снимката на Мария Широколийска с контрабас и пончо под дъжда, но с грейнало от щастие лице, бе публикувана в официалните канали на игрите и разпространена в социалните мрежи. 

Пловдивска контрабасистка грейна на откриването на Олимпиадата

 “Това беше моментът, в който след около 20 минути, след като трябваше да изчакаме да мине словото – едното слово, другото слово, и след това да изчакаме последния момент, в който ще изпълним химна на любовта със Селин Дион, след като ни беше доста наваляло си казахме “Какво правим сега? Оркестърът не изглежда добре. Може би ще бъде добре в този момент да махнем пончото, така или иначе сме мокри!”, и това е точно този момент, в който махам качулката и след това махам пончото, който е успял да улови фотографа. Не съм само аз, със сигурност го направиха още едни 80 процената от оркестъра, за което все още пазя усещането, чувството да си кажа “Ок! Ние принадлежим към нещо уникално. Струва си да го направим!”, разказа с Широколийска.

Т я разкри и тайната на изпълнението под дъжда:

“Трябва да кажа, че точно тази последна част, от откриването на церемонията, която бяхме планували толкова добре – и с влизане, и излизане на сцена под строй, под ред, нали, всичко с минути, цялата тази организация, която трябваше да отговаря абсолютно на една военна организация, беше абсолютно импровизирана и неочаквана – точно поради факта, че до последно организацията на Олимпийския комитет всеки път, когато задавахме въпроса “И какво ще стане, ако вали?” отговорът беше “ Няма да вали!” , обясни контрабасистката.  

Въпреки това нито един от музикантите не се е отказал. 

 “Да, и бях част от Националния оркестър на Франция, който подготви цялата церемония и тъй като си казахме “След като сме направили всичко това от една година насам, сега заради един дъжд да не изсвирим нещата – няма да стане. Така че до последната минута, до около час преди ние да излезем на сцената не знаехме дали ще имаме инструменти, които ще можем да пожертваме реално погледнато, тъй като нашите инструменти – лични, не беше въпрос да ги пожертваме изобщо!”, разказа Мария Широколийска. 

Така в последните минути камион, съпровождан от полицейски патрул, доставя на музикантите инструменти, които се в края на живота си. Велосипедист с полицейска лампа доставя по-късно забравените лъкове. Така спектакълът е спасен. 

 “Когато става въпрос за организацията на подобно събитие и когато знаете, че сте част от нещо, което ще остане в историята, защото това откриване остава в историята, въпреки факта, че на класическата музика и нашето изпълнение, което всъщност беше винаги на заден план, всичко, което чухте, бяхме ние, но не ни видяхте да последно на церемонията, въпреки всичките тези неща в нас го имаше това усещане, че това, което правим, е нещо уникално и затова си струва всяка жертва. Не жертвата на нашите инструменти, но може би нашата”, сподели изпълнителката.  Пловдивчанката, едно от световните имена в музиката, разказа и за подготовката за спектакъла, започнала година по-рано и пазена в пълна тайна, за репетициите през нощта дни преди откриването, за усещането да си сам пред Айфеловата кула и на Трокадеро – места обикновено изпълнени с шумни туристи. За тези, които съжаляват, че не са били сред публиката на откриващата церемония, Мария Широколийска уточни, че някои от изпълненията, като това на Лейди Гага и на Ая Накамура, са били записани предварително и телевизионните зрители са били привилегировани. 

 “За сметка на това Селин Дион беше тази малка блестяща точица, звездичка на първия етаж на Айфеловата кула в реално време”, уточни Широколийска и обясни замисъла на спектакъла, според нея.   

 “От една страна, ако трябва да си спомня това, което Тома Жоли също е искал да покаже – блясъка, разкоша на Франция, нейната способност от една страна да аксептира много различни мнения, видове жанрове музика, да направи една компилация между тях, която оставя незабравима, и в същото време има винаги тази връзка с историята, със символиката, която на някой харесва, а някой може би – не. В неговия случай всичко беше свързано с времето на Луи ХIV, с духа на самата река – на Сена, начина, по който са се организирали пищните процесии онова време, които в този случай, за наше щастие, бяха все пак корабчетата, които караха атлетите, които представяха най-доброто от всяка страна. А пък френските звезди  …  намерих много добра идеята, а именно, че Олимпийският огън беше запален, последователно беше носен и след това запален, от много спортисти, а не само от един човек. Това също е едно доказателство за духа и за това чувство за братство – не съм сигурна за равенство, но за братство, което е толкова присъщо на французите”, каза Мария Широколийска. По повод негативните коментари, тя заяви:

 „Като всяко нещо в живота предполагам, че винаги има няколко страни, по които го виждаме в зависимост от това какво чувстваме ние, кое е по-важно за нас в момента – дали това, което е по-важно за нас в момента е чувството за принадлежност към нещо, пак казвам незабравимо, или по-скоро другите аспекти – практичните аспекти, които в никакъв случай не можем да кажем, че бяха на висотата на останалата част. Т.е. в  зависимост от нашето усещане, от нашето виждане на света естествено ние виждаме и това, което ни представят, това, което е пред нас”. 

  “Културата може да ни спаси от омраза. Може да ни помогне да излезем от незнанието  и може да научи много повече, че всичко, което правим в момента със сигурност някой го е правил преди нас, но всичко към което се стремим, само ще ни направи по-добри. За мен няма по-истинско нещо и по-истински стремеж към съвършенство, отколкото във хората, които се занимават по някакъв начин с изкуство и също така мисля, че всеки от нас в този си стремеж към това съвършенство към – дори и да не стигнем до съвършенство, защото всеки от нас знае, че това е нещо недостижимо, но това не означава, че няма да станем отлични, няма да станем много добри в това, което правим”, каза още Мария Широколийска. 

Вижте цялото интервю.