Мануел Рико и спомените за родителската спалня

Големите корпорации и интернет свиват литературата в ъгъла, твърди авторът

Пловдив е град не с дългогодишни, а с вековни традиции. Град, в който изкуството и културата е почти невъзможно да умрат. С поддържането на духовния свят са се заели редица хора в античния Филипополис, а една от всичките инициативи, които се провеждат в бъдещата Европейска столица на културата са Европейските писателски срещи, които се провеждат през месец октомври. 

Третият литературен будител, който гостува на Пловдив, бе Мануел Рико Рего. Той се срещна миналата вечер със своите почитатели и организаторите на събитието в Балабановата къща. Началото на литературната вечер бе дадено от Божана Апостолова, която издаде поемите на Рико на български език и обеща, че до година-две ще издаде и част от прозата на автора. Тя заяви, че Пловдив е най-духовният град в България, като сподели още, че срещата с испанския поет и писател е един малък празник на духовността. 

На събитието присъстваха председателя на Общинския съвет – Савина Петкова, директорът на Драматичен театър Пловдив – Кръстьо Кръстев, и литературният критик – Младен Влашки. На литературната сбирка присъства и цигуларят, познат в града под тепетата като пловдивският Моцарт. Той, заедно с Кръстьо Кръстев, въведоха гостите в духа на вечерта с две изпълнения на цигулка и четене на поезията на Мануел Рико от страна на директора на пловдивския храм на Мелпонена. 

Самото представяне на поемите на Рико направи писателят Недялко Славов. Оказа се, че по негова молба, Мануел Рего Рико е изпратил стиховете си на „Жанет 45”. Неговите поеми се отличават със силна образност, дълбочина и многопластовост. Той преплита политическата тематика на Испания с образността, която го заобикаля и влага толкова много чувство в стиховете си, че няма как да не ви докосне. В творчеството му са характерни темите за детството и любовта. Една от поемите му се нарича „Родителска спалня”, като авторът обясни, че за него това е място, олицетворяващо спокойствието и е място, на което някога се е чувствал защитен, а сега, бидейки вече дядо, внукът му усеща същото нещо…

Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ