Магията на миналото в „Събирачът на дневници“

Макар и традицията всеки вторник в Петното да се провежда  Spirt&Spirit, то автори като Леа Коен заслужават изключение. Тя гостува в Пловдив с последната си книга „Събирачът на дневници” – единствената й творба, в която тя се връща към корените на народа си. Леа е един истински литературен феномен, а именно този на автор, който изведнъж навлиза в българската литература и сякаш винаги си е бил там. Първата си художествена книга издава чак през 1996 година в една достатъчно зряла възраст. Когато написах първата си книга бях много учудена, че се намериха хора, които да ме издават, спомня си тя и допълни, че при първия й опит за издаване на художествена литература, когато е била на 24,  от Наука и изкуство са я изгонили с думите „Въобще забрави за тези глупости. Никога няма да излезе подобно нещо”. Вероятно това й е подействало, защото години по-късно в една малка брюкселска книжарничка издават нейна книга в едва 50 бройки. От тях двайсетина изпраща като подарък на свои приятели, сред които Блага Димитрова и проф. Богдан Богданов. „Твоята книга е читаема, издаваема и продаваема” й отговаря проф. Богданов след прочита на книгата и така Леа Коен се появява на българския пазар. Първият й рецензент тогава е бил не кой да е, а самият Радой Ралин. Щом я вижда на улицата я разцелува и й споделя колко се радва, че най-сетне се е появил любовен роман. Така почти двадесет години по-късно Леа е здраво стъпила в българската литература и е един от най-любимите български белетристи. Една от мотивациите й в  „Събирачът на дневници” е била чисто писателската– да влезе в ролята на мъж, който разказва една история. Женското-мъжкото писане, идентичност, онези типично женски фрази, които няма как да останат незабелязани. След като написва романа държи редакторът й да бъде мъж. Дава го на свои приятели мъже, за да може именно от първо лице да й бъдат казани грешките, ако е имало такива. Най-лесно за описание щом се превъплътиш в мъж? Сексът, разбира се, и мъжкото усещане за еротиката и сексуалността. Описва сюжета донякъде като еврейски, който е свързан с неразривната връзка между еврейското и българското.

Повече може да прочетете на КАПАНА.БГ