Къщата-близнак на Месробович или изоставената сграда до Тунела

Бетонната сграда зад спирката след Тунела е недовършена възстановка на една от най-интересните възрожденски къщи, срината през социализма

Археологически разкопки стартираха преди няколко седмици в бетонната сграда зад спирката северно от Тунела в подножието на Стария град. Изоставената постройка три десетилетия събира погледите на пловдивчани, но каква е нейната оригинална история? Това всъщност е остатъкът от опит за реконструкция на една от най-оригиналните сгради на Възрожденския Пловдив, чиито автентичен вид е напълно унищожен през социализма, а в последствие – неуспешно възстановена с бетон.

Сградата е построена в средата на XIX век и е една от големите възрожденски къщи в османския Пловдив. Издигната е в арменския квартал от Степан Месробович за неговите две дъщери Аница и Манка – според записания от арх. Христо Пеев разказ на съседката Тереза – дъщеря на Артин Гидиков. Сградата е назована „къща-близнак“, защото всъщност представлява две симетрични къщи, обединени в едно. Всяка от тях има по един хайет и 4 големи стаи от 4-те страни, като 2 от тях обаче се явяват общи за двете къщи.

Къщата-близнак е интересна и с голямата разлика в нивото на терена от двете страни – към фасадата и към гърба. Всъщност фасадата, която виждаме от бул. „Цар Борис“ е задната страна. Бетонната част в момента е само подземието, служило за склад – над него има още два етажа. За сутерена – или първия етаж – се влиза с леко слизане по няколко стъпала от вътрешния двор откъм улица „Артин Гидиков“.  Гърба – или частта към днешния булеард – е с 5 стаи, всяка с по 3 прозореца.

По-интересен е горният етаж, в който са двата хайета и стаите около тях. Три от стаите излизат на запад с еркери, а двата хайета са вдадени навътре, но еркерите се свръзват с два малки балкона. Входът за този етаж от двора е с леко качване по стълби през портик, подобен на други къщи от Възраждането.

В годините след Освобождението наследничките на Степан Месробович продават сградата на Магърдич Томасян, който установява там тютюнева фабрика. С Томасян се свързва и намиращата се в същия имот по-късна сграда, която днес не е в добро състояние, но е запазила своята автентичност на улица „Артин Гидиков“. На фасадата на тази модерна сграда дори все още стоят инициалите на Томасян.

Възрожденската къща обаче няма тази добра съдба. Сградата е имала красиви резбовани тавани както в централните салони, така и в страничните стаи. Освен дървената украса поне до 50-те години на XX век е имало запазена и стенописна украса, пише Христо Пеев. Тя оцелява прокарването на Тунела през 50-те и 60-те години, когато са унищожени много стари сгради по трасето на тогавашния булевард „Георги Димитров“. По-късно обаче е съборена и нейната автентичност е изгубена завинаги. В края на 80-те, в духа на много други подобни препостроявания от епохата, започва издигането ѝ – но с бетон, вместо с автентични материали. Строителството ѝ обаче стига само до сегашното ниво. Така тя оцелява и до днес, когато предстоят нови планове за къщата-близнак на Месробович и по-късно тютюнева фабрика на Томасян.