Кольо К. възкръсна в картините на Жеков

Аня Петрова

Галерия J’union de Paris посрещна с топли прегръдки всеки, който искаше да си спомни за Кольо Карамфилов. Три месеца след внезапната му смърт хората още скърбят за него. Човек на изкуството не можеш да разплачеш, но можеш да го натъжиш до такава степен, че да създаде цяла поредица от великолепни картини, реплики и портрети. Можеш да го накараш да нарисува живота на един от най-добрите си приятели и да го сподели в изложба.

Направих това с поклон, усмивка и тъга, казва авторът на платната Румен Жеков. Държейки чашата си, всеки му даваше наздравица за помен и признание за работата. На площадката отпред можеха да бъдет засечени хора като Кучков, Ицо Кузманов, Блажо Никулич, Иван Шишков – Шишо, а дори и Мира Кацарова с дъщеря си.
Ангелите, стълбите, очите, портертите – всичко в галерията напомняше за Кольо. Хората стояха пред картините и първо се усмихваха на красотата им, после тихо проронваха по една сълза и пак се усмихваха, но този път на собствените си спомени. Живял съм повече от 30 години с него. Какво ли не сме правели – първите ни изложби, група Ръб, а после и Диско 95. Живял съм с него, не само съм правил изложби. Той беше ученик 11 клас в Сценични кадри, когато се запознах с него. Много ми е мил и всичко това го направих с почит и уважение. Иска ми се сега да гледа. Дано да е така, сподели Жеков с насълзени очи.

Ние зависим от небето, но се прибираме в земята – това са думи на Карамфилов от филма „Хеликоптер”. Когато земята прибере човек като него, ние, които сме още тук се стараем тази личност да не бъде забравена никога. Да не се превръща в спомен, а да е дъхът на боите от картината. Да е последната глътка вино. Да е приятелят, който те държи за рамо щом проговориш за детството ви.