Как един пловдивски квартал се свързва с френската столица?

Оформянето на тази площ от Града под тепетата започва преди малко повече от век. Тогава се наблюдава голямо струпване на бежанци от Одринска и Беломорска Тракия и западните покрайнини, които се заселват в южната част на Пловдив.

Първоначално цялото място било много неугледно и създавало впечатление за голяма бедност на обитаващите го. Нямало почти никакви прилични условия, а по-голямата част от постройките били незаконни и паянтови, издигнати набързо, колкото да подслонят хората.

Повечето жители на квартала по онова време работели във фабриката за тухли и керемиди на Павел Калпакчиев или в складовете за тютюн. Тухларната била най-голямото предприятие не само в града, но и в страната и според местната история повечето къщи са строени с материали оттам. Директна жп линия, успоредна на днешния булевард Македония, свързвала завода с централната жп гара.

Собственикът дарява средства и тухли и за издигане на най-голямата църква в квартала – храм Света Троица. В началото на XIX в. към църквата е организирано първото православно неделно училище за малки и големи в Пловдив.  През 2006 г. в него вероучение учат 30 деца и 70 възрастни в няколко групи – за начинаещи и напреднали.

Има няколко тези за произхода на популярното сред местните днес наименование – Кючук Париж. Някои твърдят, че това е заради бунтовния характер на заселниците, който наподобявал настроенията във френската столица; други смятат, че е заради съществувала пред години кръчма с това име, но най-често се споменава оловната кулата до фабрика за сачми в покрайнините, която много наподобявала Айфеловата. По онова време тя била най-високото съоръжение в Пловдив по онези времена и единствената на Балканския полуостров, в която се получават оловни сачми по естествен капков път. Съборена е по време на  Демокрацията, но и до днес пловдивчани се гордеят с приликата ѝ.

Цялата статия вижте в Lost in Plovdiv.