Мартин Талага показва тялото в цялата му прелест и голота

Под Тепето

17:44ч, неделя, 29 септември, 2019

Картини от тела – жива плът и имитация (ВИДЕО)

Срещаме се с чешкия хореограф, за да ни разкаже повече за авторския си спектакъл SOMA, който ще видим по време на танцовия фестивал в Дом на културата “Борис Христов” на 4 октомври от 19:30 ч.

Мартин Талага работи в областта на физическия театър и съвременния танц като хореограф и изпълнител. Интересува се още от експериментални и визуални произведения, както и от фолклорни танци. През годините сътрудничи с утвърдени танцови и театрални компании, сред които LATERNA MAGIKA – Национална танцова компания на Чехия, чешките компании VerTeDance, Spitfire Company, Radim Vizváry и много други. Автор на няколко самостоятелни продукции – Thirsts, SYNovial (колаборация с Малек Зелинка), BOI (колаборация с Матей Матейка), FAUNUS и SOMA, носител на две чешки награди за танц, който гостува в България с подкрепата на Чешки център и Посолството на Чешката Република в София.

Картини от тела – жива плът и имитация. За да докаже несъвършенствата на човешкото тяло, чешкият хореограф Мартин Талага ще го покаже в цялата му прелест и грозота, възможности и ограничения. Какво може да каже човешкото тяло? И какво не може да изрази?

Как започнахте да се занимавате със съвременен танц?

Когато бях по-млад, се интересувах предимно от балет и модерен танц, не толкова от съвременен. Това се случи по-късно, когато бях на около 16-17 години – гледах един съвременен танцов пърформанс, а дотогава не си давах сметка, че това изобщо съществува. Бях безкрайно впечатлен от това, което видях и се гмурнах в света на съвременния танц. Постепенно осъзнах, че това е нещото, с което искам да се занимавам професионално.

Ще ни разкажете ли малко повече за хореографския процес и креативните решения в СОМА?

Процесът беше дълъг и напрегнат. Исках да създам представление, изцяло посветено на тялото от много време, но все се получаваше така, че темата за тялото някак не изглеждаше толкова силна и в сюжета постоянно се вплитаха и други теми. Но реших, че искам да създам пърформанс, посветен изцяло на самото тяло и всичко, което то притежава – красота, възможности, грозота.

След това прекарах много време, търсейки подходящите танцьори – беше много трудно. Тримата танцьори, с които работя, са страхотни и много ми се искаше да работя точно с тях. Надявах се, че ще се съгласят и те го направиха. След това нещата започнаха да вървят по-гладко, влезнахме в студиото и за две седмици те създадоха впечатляващи неща – не можех да взема решение кое да включа в пърформанса и кое не. Някак сглобихме всичко и реших, че ще оставя отворено пространство за промени. Пърформансът се променя и развива всеки път и след всяко представяне.

Какво всъщност означава SOMA?

Идва от стара гръцка дума, гърците имат 3 думи за “тяло”, и SOMA e първата от тях, която означава “форма на тялото”. Има и второ значение, което се свързва с “тялото като пречка на душата да бъде свободна”. Тези две значение ми проговориха и бях сигурен, че това ще бъде заглавието.

Какво е красотата за вас?

Това е сложна тема, защото самият аз още търся път към собственото си тяло. Знаете как днес в списанията, в социалните мрежи, особено в Инстаграм, всички се стремят към един определен идеал за красотата – “перфектността”… Попаднах на една книга на Умберто Еко “История на красотата”, която той по-късно прекръства на “История на грозотата”. Тази книга ми спря дъха, защото има толкова много книги за красотата и това, какво е тя, а Еко успява да дефинира грозотата. Тази книга наистина ме вдъхнови в създаването на СОМА.

Като хореограф, кой и какво ви вдъхновява?

Основно вдъхновение за мен винаги е било човешкото тяло. Много съм любопитен за всичките му възможности и общо взето, към всичко, свързано с тялото и способностите му. И, разбира се, природата. Винаги се обръщам към нея, когато търся вдъхновение. Доколкото за хореографи – възхищавам се на Димитрис Папайоану и Дамиен Жале. От моята гледна точка те са супер-мастерите в това изкуство. Когато видях техни спектакли за първи път, бях потресен от тази невероятна красота. Много е интересно, защото преди да започна да се занимавам с танц, рисувах непрестанно. После постепенно преминах към танца – обожавам тяхната визуална свързаност.

А сега танцувате ли?

Танцувам, но в момента съм по-съсредоточен върху хореографията. Работя в театър, където общувам с много актьори и танцьори, и определено съм по-въвлечен в хореографската част, но продължавам да обичам да танцувам. В момента съм любопитен в каква посока ще ме доведе хореографското ми въображение.

Какъв е съветът ви към бъдещите хореографи?

Следвайте собствената си естетика и творческо вдъхновение, пътят никога не свършва. Най-вероятно в началото никой няма да харесва, нито разбира работата ви. Същото беше и при мен, в началото нещата бяха много неясни. Танцът, тук в Чехия, предполагам както и при вас, е много тясна специалност и за това трябва да бъдете упорити, настойчиви и в крайна сметка, нещата ще потръгнат.

Били ли сте в Пловдив преди?

Бил съм в Пловдив няколко пъти, в интерес на истината. Имам много добър приятел там и съм посещавал фолклорните фестивали – надсвирванията с гайди. Много харесвам и Родопите, една от любимите ми планини. Много харесвам България като цяло – нямам търпение да се върна.