Българският строителен гений не знае мяра

Вградиха дърво в кооперация в центъра на Пловдив

Мира Немира

Нашата редовна читателка Мира Немира попадна на невероятна находка в центъра на Пловдив, която илюстрира със снимки и анализира със страхотен коментар. Публикуваме го без редакторски намеси.

Легендите за млади жени зазидани в основите на мост или сграда, за да омилостивят бога, който руши строежа, са общи за всички земи, в които някога са живеели българи. Те могат да бъдат чути във всички краища на империята на Симеон, на север до Трансилвания и Унгария. Превеждани и пяти хиляди пъти, често от необразовани народни певци, тези легендарни балади неизбежно са се  възпроизвели в различни варианти. След освобождението на България, при разрушаването на джамията, построена в село Мадара, в основите бил намерен цял скелет – джамията била всъщност преправена църква, която преди време е била светилище.

Изследването на произхода на песните и легендите е правено единствено от чужди автори, докато българите са се ограничили с това да споменават за тяхното наличие. Гъркът Л. Варгяс смята че те тръгват от унгарците на юг – Унгария е най-далечното място, в което този мотив се среща и слиза до балканските народи. Това, което той пропуска е фактът, че именно българите са обединителният владеещ фактор в земите на Трансилвания, Влашко, Мизия, Тракия, Македония, Рашка, Илирик, Епир и Тесалия, през цялото Средновековие. Но ако това по себе си не е достатъчно, то наличието на дуалистични елементи  в преданията извеждат неговия български произход. В народните песни, някои от българските майстори на словото са претворили такива предания – П. Р. Славейков в баладата „Изворът на Белоногата“ (1873г.) обработва преданието за чешмата между Хабибчево и Харманли, където била вградена сянката на мома Гергана. Подобен мотив са обработили П. Ю. Тодоров в драмата си „Зидари“ и Ст. Чилингиров в пиесата „Мостът на река Струма“.

А в днешно време вграждат дървета!

Локацията е в Пловдив, улица Беласица, срещу офиса на Еконт.