Ами това е #ЗАЕДНО-то

Вие избирате какво няма да забравите

Моето „Евала” е за стотиците доброволци-онези на сцената и тези сред хората

Таня Грозданова

С личен поглед от преди, по време и след водовъртежа на събитието, мога да кажа, че спектакълът на кулата-сцена, за мен, успя да съчетае минало с настояще и традиция с модернизъм, както и да събере заедно малки и големи артисти.

Подробната дисекция е само за онези, които избълваха „конструктивна критика” от сорта: „селско рециталче”,”пълна излагация” и „не ми оправда очакванията”. Защото на мен с малки изключения откриващия спектакъл ми хареса.

Шоуто започна по протокол – делово с напети речи. Обаче кметът успя да вкара хумор в своята. Да, чете! Ама се оправда, че е заради превода. Мария Габриел блесна, като снежинка в бяло и с патетична нотка, приповдигна още с един градус духа на хората изложени на вятъра.

Колкото до времето… Е, срещу природата няма как да критикарстваме. Швейцарците са казали „Няма лошо време. Има лошо облечени.”

Същността на спектакъла се зароди с интимното потапяне на всички десетки хиляди души от публиката в нашепващия легенди кавал на Теодосий Спасов. Малцина разбраха, че той свири композиция, посветена специално на това събитие – Пловдив Европейска столица на културата 2019.

Слушах недоволните от рецитала на „девойките от Сценични кадри”, Според някои от тях те дори „натрапчиво повтаряли конкретни фрази”. Имам само две думи за тях: младост и поезия… Позиционирането на този модул в спектакъла си бе точно на място, подбрано като в холивудски филм, когато действието малко се разводнява преди да избухне.

Отговорът на въпроса на всички онези, които повтаряха „къде е ансамбъл Тракия” е „Там беше”. Танцьорите бяха онази част от шоуто с огледалата и модерната музика, която хареса даже и на дежурните критици.

За мен избухването бе частта, дирижирана от магнетичния Диан Чобанов, с участието на Хора на Операта, „Детска китка“, Хора на пловдивските момчета и други. Именно тук се усети магията за сплотеност.

От езичие към съвремие – по-скоро така бих описала микса от символиката на кукерите, вибрацията на чановете, съчетанието на етно музикални мотиви с ново техно звучене и светлинни ефекти, мега HD екрани… ами това е #ЗАЕДНО-то.

Малко съжалявам, че хората не успяха да видят зрелищно ефекта на лазерната арфа в стил Жан-Мишел Жар.

Комбинацията на неземната Валя Балканска с невиждана заря…

Благодарности на Националната телевизия, защото на моменти пред екрана в пресцентъра бе по-красиво, по-качествено, по-зрелищно и по-комфортно. А и не се случи като с последното слънчево затъмнение 😉

Дълбок поклон на силите на реда за: ненатрапчивото присъствие под стрехите на момчетата с автомати, за бързото преминаване на контролните пунктове, за топлото отношение към хилядите хора на улици, булеварди и площади, за това, че си свършиха работата незабалязано!

С ръка на сърцето признавам, че моето „Евала” е за стотиците доброволци-онези на сцената и тези сред хората!

Хилядите участвали в организирането, измислянето и реализацията на спектакъл от такъв ранг заслужават да се гордеят с работата си. И заради факта, че не заложиха на утвърдени произведения и изпитани клишета, също. Моите аплодисменти!

Относно несбъднатите очаквания на всеки един бих напомнила, че обещанието бе да е незабравимо, а какво няма да забравите избирате вие.

Празникът 12 януари, всъщност, започна от сутринта и се усещаше в поздрадва по улиците – Честит празник, граждани на Европейската столица на културата! А празникът едва сега започна.

Exit mobile version