Жива ли е политическата сатира?

Гласове

Колко актуални са творбите на „непослушните“ художници отпреди 10 години, какво е да карикатуриш през соца и демокрацията, има ли бодра смяна в гилдията?

Таня Кънева

„Това е една тъжна изложба, която показва нашата действителност. Такива политици имаме, такива си рисуваме. За жалост, ние ги правим герои в подобни изложби, като ги избираме. А после единствено ни остава да им се смеем чрез карикатурите, иначе ни идва да плачем. Тук са все персонажи, които не харесваме и които искаме да изчезнат.“ Това са думи на карикатуристът Ириен Трендафилов от Пловдив, казани пред гостите на откриването на изложбата „Артпредседателство“ на непослушните карикатуристи в Етнографския музей в Стария град. 

Ириен Трендафилов отляво

Жива ли е политическата сатира чрез карикатурата като изкуство, колко актуални са творбите на „непослушните“ художници отпреди 10 години, какво е да карикатуриш през соца и демокрацията, и има ли бодра смяна в гилдията. По тези въпроси Капана.бг разговаря с един от четиримата пловдивски карикатуристи. Ириен Трендафилов е роден през 1955 г. в Пловдив. Първата  си карикатура публикува през 1968 г. във вестник „Отечествен глас“. Печатал е в почти във всички български вестници и в руския периодичен печат. Член на СБХ – секция „Карикатура“ от 1988-ма и има собствена рубрика във в. „Труд“ от 2002 до 2005 г. Ириен е и участник в национални и международни изложби и конкурси в Русия, Италия, селектиран в много изложби в Македония, Италия, Белгия, Русия, Турция, Мексико, Украйна и други.

Мислите ли, че политическата сатира почти липсва в живота ни като изкуство, а не като ежедневие?

Напротив, всеки вестник, който все още излиза в България и има едно свободно ъгълче, за карикатура, има политическа сатира. И ако ти не рисуваш Бойко Борисов, Цацаров, Пеевски ти си аут от това занимание. Остават само големите автори, като тези тук. Те всички работят или работеха за вестници. (бел. авт.: има предвид Алла и Чавдар Георгиеви, Христо Комарницки и Чавдар Николов, чиято изложба под наслов "Артпредседателство" бе открита в Етнографския музей този петък.) Комарницки беше в Сега, Чавдар Николов пък в Шоуто на Слави и Терминал 3, Ала и Чавдар бяха в Новинар, докато не се закри… И там се иска да има Бойко Борисов, това е!

За мен и този клошар, който проси на тротоара, пак е политическа сатира. Просенето е продукт на тая политика, която водят нашите политици.

Не се ли опитаха и тях ги цензурират в началото, когато започна издаването на „Прас-прес“ или това беше рекламен трик, както твърдят някои?

Опитаха се много сериозно да ги цензурират! Но и това свърши работата  на рекламен трик. Когато шумиш покрай някого, то се разчува. Сега те успяват да намират книжарници (щях да кажа още месарници и плод – зеленчук и т.н) там да го продават.

Защо? Защото 90% от пресата се разпространява от фирма на Делян Пеевски (сега не помня как се казваше фирмата) Няма кой да допусне изданието на негова будка.

Уж има Комисия за защита на конкуренцията, която гледа да няма монопол, ама не навсякъде. Казват: Ти не може да купиш и ЧЕЗ,  и ЕВН, и ЕнергоПро! Може едно или две, ама всички – не. А в горния случай няма проблем една фирма да има монопол и на тези образи, които са налепени тук им е по-спокойно (бел.авт.: има предвид героите в карикатурната изложба).

Вие имал ли сте проблеми заради творчеството си?

Навремето “Комсомолска искра“ в Пловдив като беше съм имал разправии и то още ученик.  Де да знам, че има цензура, че вестникът се носи на някакъв главен цензор в Партийния дом и той го разглежда. Някой път нещо се е пропускало…

Правихме преди много години с други автори една изложба с каталог. Две карикатури бях нарисувал. Едната беше два образа, единият  с медал на гърдите, а другият на устата. И друг един , който беше целия в кръпки и медалът, и той в кръпки. Темата беше за медали. Като викнаха , като креснаха…  и трябваше на 1000 каталога да пиша на ръка с черен химикал „От серията там на запад“. Читателят да не се обърка, че тук дават медали за мълчание.

Това сега го няма, но вместо да излизат и да има печат, просто това изкуство тихо и кротко отива към забрава.

Прави чест на тези момчета, че намериха сили да издават „Прас-Прес“. Там вътре е само политическа карикатура, а не смешния хумор, от който да се зарадваш от живота без да се ангажираш.

Имате ли млади последователи?

Много се чудим като трябва в началото на април да се открива Националната карикатурна изложба, че няма млади хора, които да творят.  На карикатурата мястото и е във вестника, в списанието може би, в радиото едва ли, може да ги разказваме. (смее се)

Цялото интервю може да прочетете в Капана.бг.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.